From Wikipedia, the free encyclopedia
Електронна книга е вид книга, предоставена в цифров формат, която се състои от текст, изображения или и двете, четима на компютри или други електронни устройства.[1] Въпреки че понякога се определят като „електронна версия на печатна книга“,[2] някои електронни книги съществуват без печатен еквивалент. Електронните книги могат да се четат на специализирани устройства за електронно четене, но също така и на всяко компютърно устройство, което разполага с контролируем екран за гледане, включително настолни компютри, лаптопи, таблети и смартфони.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на превода и форматиране раздели. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
През 21-ви век се наблюдава тенденция, при която продажбите на традиционни печатни и електронни книги се осъществява в Интернет, където читателите ги купуват в уебсайтове, използвайки системи за електронна търговия. Читателите все повече разглеждат изображения на кориците на печатни книги в сайтовете на издателства или книжарници и подбират и поръчват заглавия онлайн; книгите след това се доставят на читателя по пощата или друга служба за доставка. При електронните книги потребителите могат да разглеждат заглавията онлайн, а след това, когато изберат и поръчат, електронната книга може да им бъде изпратена онлайн или потребителят сам да я изтегли.[3] Към началото на 2010 г. електронните книги започнаха да изпреварват печатните според общите данни за публикациите в САЩ.[4]
Основните причини хората да купуват електронни книги са вероятно по-ниските цени, повишеният комфорт (тъй като те могат да купуват от вкъщи или в движение чрез мобилни устройства) и по-големият избор на заглавия.[5] При електронните книги електронните отметки улесняват навигацията, а електронните четци позволяват на потребителя да анотира страници.[6] Макар в електронни формати да се издават и художествени, и нехудожествени книги, техническите материали са особено подходящи за издаване, тъй като позволяват да се извършва търсене[6] по ключови думи. Освен това, в книгите по програмиране може да се копира примерен код. Четенето на електронни книги се увеличава в САЩ; до 2014 г. 28% от възрастните са чели електронна книга, в сравнение с 23% през 2013 г .; до 2014 г. 50% от възрастните американци са имали електронен четец или таблет, в сравнение с 30% притежатели на такива устройства през 2013 г.[7]
Идеята за електронен четец, устройство което ще позволи на потребителя да вижда книги на екран, се проследява към книга от 1930-та на Боб Браун, написана след като е гледал първия си филм със звук. Озаглавена е „Четците“,[8] от идеята на името за звуковите филми. В книгата си Браун споделя идеята за това, как филмите са надминали книгите, чрез създаването на филмите със звук, и като резултат от това, четенето също трябва да намери нова среда.
Проста машина за четене, която мога да нося със себе си, да закача за всеки стар електрически контакт и да прочета книга с хиляди думи за десет минути ако искам, и аз искам.
Понятието на Браун се стреми да направи реформа на правописа и лексиката, отколкото на средата („Време е да сложим край“ и да започнем „кървава революция на думата“): въвеждайки огромно количество слети думи, с които да замени нормалните думи, както и пунктуация която да симулира действия и движения, затова не е ясно дали това се включва в историята на е-книгите или не. По-късно е-книгите не следват модел като този на Браун; обаче той правилно предвижда миниатюризацията и преносимостта на е-книгите. В статия, Дженифър Шуеслър пише „Машината, според Браун, е щяла да позволи на четците да променят размера на шрифта, да се избягват порязвания от хартия и да се спасят дърветата, докато скъсява времето до дните в които думите ще бъдат ‚директно записвани в пулсиращата нищета‘.[9] Браун е вярвал че е-четеца (и способностите му да променят самият текст) ще донесат нов живот на четенето. Шуеслър го сравнява с DJ смесващ частици от стари песни, за да създаде нов бийт или изцяло нова песен, а не просто ремикс на позната песен.[9]
Няма съгласие относно изобретателя на първата е-книга. Някои кандидати са следните :
Първата е-книга вероятно е Index Thomisticus, електронен показалец за произведенията на Тома Аквински с много коментари от Роберто Буса, започнат в началото на 1946 и завършен през 1970.[10] Макар и първоначално съхраняван само на един компютър, през 1989 се появява и CD-ROM версия, годна за дистрибуция. Тъй като дигитализираният текст служи за изучаване на писмени текстове и развиване на езиковите ъсответствия, а не е публикуван сам по себе си, понякога това произведение не се споменава като е-книга.[11] През 2005 показалецът е публикуван онлайн.[12]
През 1949 г. Анхела Руиз Роблес, учителка от Ферол, Испания, патентова Enciclopedia Mecánica, или Механична Енциклопедия: механично устройство, работещо със сгъстен въздух. Текстовете и графиките са събрани на макари, които се зареждат на въртящи се вретена. Идеята ѝ е да създаде устройство, което да намали необходимите учебници, които учениците ѝ носят до училище. Завършеното устройство е щяло да съдържа аудио записи, лупа, калкулатор и електрическа лампа за нощно четене.[13] Устройството никога не е пуснато в производство, но прототипът е запазен в Националния музей за наука и техника в Ла Коруня.[14]
Алтернативно, някои историци смятат че е-книгите са се родили в ранните 1960 години. С oN-Line System проекта, ръководен от Дъглас Енгелбарт в Изследователския институт в Станфорд, както и Hypertext Editing System и File Retrieval and Editing SyStem проектите, ръководени в университетът Браун.[15][16][17] FRESS документите са се изпълнявали на IBM мейнфреймове и са били структурно-ориентирани а не линейно-ориентирани; били са форматирани динамично за различни потребители, дисплеен хардуер, размер на прозореца и така нататък, също така са имали автоматични съдържания, указатели и така нататък. Всички тези системи също предоставят хиперлинкове, графики и други възможности. Ван Дам е смятан за този, измислил термина „електронна книга“[18][19] и е бил достатъчно установен да се използва в заглавието на статия през 1985.[20]
FRESS се е използвал за четенето на първични текстове онлайн, както и за анотация и онлайн дискусии на много курсове, включващи Английска поезия и Биохимия. Преподавателите на Браун широко са използвали FRESS, например философа Родрик Чишолм го е използвал в няколко от книгите си. По този начин в предговора на Person and Object (1979) той пише „Тази книга нямаше да е завършена без епохалната File Retrieval and Editing System…“.[21] Браун продължава да работи с електронни книжни системи много години напред, включително проекти на Американската флота за електронни наръчници за поправяне,[22] мащабна система за дистрибутиране на хипермедиа, позната като InterMedia,[23] отделна компания Electronic Book Technologies, която построява DynaText, първата SGML-базирана система за електронно четене, и екстензивната работа на Scholarly Technology Group по отворения стандарт за Е-книги.
Макар и обширната по-ранна история, някои публикации твърдят че Маикъл С. Харт е изобретателя на е-книгата.[24][25][26] През 1971 операторите на Xerox Sigma V мейнфрейма в Университета на Илинойс дават на Харт обширно време на компютър. Търсейки правилна употреба на това време, той създава първия си електронен документ като изписва Декларацията за Независимост на Съединените Щати на прост текст на компютъра.[27] Харт е планирал да създаде документи като използва прост текст, за да ги направи лесно достъпни за теглене и преглеждане на устройства.
След като Харт първо адаптира Декларацията за Независимостта на Съединените Щати на електронен документ през 1971, Проект Гутенберг е стартиран за да създаде електронни копия на още текстове, особено книги.[27] Друго ранно осъществяване на е-книги е десктопния прототип на преносим компютър, Dynabook, през 1970те в PARC: преносим личен компютър за обща употреба, способен да показва книги за четене.[28] През 1980та Американското министерство на отбраната започва да разработва преносимо, електронно устройство за доставяне на информация за техническа поддръжка, наречено проект PEAM, преносим електронен помощник за поддръжка. Спецификациите по детайлите са завършени за година и развитието на прототипа е започнато от Texas Instruments през 1982. 4 прототипа са създадени за тестване през 1986 и тестванията са завършени през 1987. Финалния доклад е издаден през 1989 от Американски армейски изследователски институт за поведенчески и социални науки, с автори Робърт Уишър и Дж. Питър Кинсейд,[29] приложен за патент за PEAM устройството,[30] озаглавен „Апарат за доставяне на процедурни инструкции“ е издаден от Texas Instruments на 4ти декември 1985, даващ Джон К. Харкинс и Стефан Х. Морис като изобретателите.
През 1992 Sony издава Data Discman, електронен четец на книги който може да отваря книги, запазени на CD, електронна публикация, която се е отваряла на Data Discman е била наречена „Библиотека на бъдещето“.[31] По-ранните е-книги са били създавани за специализирани дейности и малка публика, например ръководства за хардуер, производствени техники и други предмети. През 1990те достъпността на интернет позволява за по-лесен трансфер на файлове и е-книги.
През 1993 Паул Байм пуска безплатна програма наречена EBook, която позволява лесно да се вкарват всякакви текстови файлове, подобно на електронна хартиена книга. Важна възможност на програмата е да запазва последната четена страница. Името на програмата може да е първият случай в който термина електронна книга се използва със модерното си значение.[32]
Докато форматите на е-книги се появяваха и множаха, някои получават подкрепа от големи софтуерни компании като Adobe с PDF формата появил се през 1993.[33] PDF документите обикновено се придържат към един размер и външен вид, вместо да се променят със сегашната страница, прозорец или друг размер. Различните е-четци следват различни формати, някои от тях позволявайки използването на само един или няколко формата, разделяйки пазара за е-книги още повече. Поради тези трудности и малкото читатели на е-книги, издателствата и авторите не стигат до съгласие за стандарт за пакетиране и продаване на е-книги.
В същото време учени сформират Инициативата за кодиране на текст които разработиха консенсусни насоки за кодиране на книги и други материали от научен интерес за различни аналитични цели, както и за четене, и безброй литературни и други произведения са разработени с помощта на подхода TEI. В края на 90-те консорциум се формира за разработване на формата Open eBook като начин за авторите и издателите да предоставят един-единствен документ-източник, с който много софтуерни и хардуерни платформи за четене на книги могат да се справят. Няколко учени от TEI бяха тясно ангажирани в ранното разработване на Open eBook. Фокусиран върху преносимостта, Open eBook според дефинираните задължителни подмножества на XHTML и CSS; набор от мултимедийни формати (могат да се използват и други, но трябва да има и резервен вариант в един от необходимите формати) и XML схема за „манифест“, за да се изброят компонентите на дадена електронна книга, да се идентифицира таблица на съдържанието, корицата и т.н. Този формат доведе до EPUB с отворен формат. Google Books преобразува много произведения от обществено достъпни в този отворен формат.[34]
През 2010 г. електронните книги продължиха да печелят на собствените си специализирани и подземни пазари. Много издатели на електронни книги започват да разпространяват книги, които са публично достъпни. В същото време автори с книги, които са били неприети от издатели предлагат своите произведения онлайн, за да могат да бъдат видени от други. Неофициални (и понякога неоторизирани) каталози с книги стават достъпни в мрежата, а сайтовете, посветени на електронните книги, започват да разпространяват информация за електронните книги сред обществото.[35] Почти две трети от пазара за електронни книги на потребителите в САЩ се контролират от „Голямата петорка“. Издателите на „Голямата петорка“ са: Hachette, HarperCollins, Macmillan, Penguin Random House и Simon & Schuster.[36]
Американските библиотеки започват да предлагат безплатни електронни книги на потребителите си през 1998 г. чрез своите уебсайтове и свързаните с тях услуги,[37] въпреки че електронните книги имат предимно научен, технически или професионален характер и не могат да бъдат изтеглени. През 2003 г. библиотеките започват да предлагат на потребители си безплатни за изтегляне популярни фантастични и нехудожествени електронни книги, стартирайки модел за предоставяне на електронни книги, който работи много по-успешно за обществените библиотеки.[38] Броят на разпространителите на библиотечни електронни книги и моделите на заемане продължи да се увеличава през следващите няколко години. От 2005 до 2008 г. библиотеките отбелязват 60% ръст в колекциите на електронни книги.[39] През 2010 г. проучване за финансиране на публични библиотеки и достъп до технологии от Американската библиотечна асоциация[40] установи, че 66% от публичните библиотеки в САЩ предлагат електронни книги[41] и голямо движение в библиотечната индустрия започва сериозно да проучва въпросите, свързани с кредитирането на електронни книги, като се признава „повратна точка“, когато технологията за електронни книги ще стане широко утвърдена.[42] Съдържанието от публичните библиотеки може да бъде изтеглено в електронни четци с помощта на приложен софтуер като Overdrive и Hoopla.[43]
Американската национална медицинска библиотека в продължение на много години предоставя PubMed, изчерпателна библиография на медицинската литература. В началото на 2000 г. NLM създаде централното хранилище PubMed, което съхранява пълни текстови версии на електронни книги на много статии и книги от медицински списания, чрез сътрудничество с учени и издатели в тази област. Pubmed Central също така предоставя архивиране и достъп до над 4,1 милиона статии, поддържани в стандартен XML формат, известен като Journal Article Tag Suite (или „JATS“).
Въпреки широкото разпространение на електронните книги, някои издатели и автори не одобряват концепцията за електронно публикуване, позовавайки се на проблеми с търсенето на потребители, нарушаване на авторски права и предизвикателства със собствени устройства и системи.[44] В проучване на библиотекарите по междубиблиотечно заемане (ILL) беше установено, че 92% от библиотеките държат електронни книги в своите колекции и че 27% от тези библиотеки са договорили правата на ILL за някои от своите електронни книги. Това проучване установи значителни пречки пред провеждането на междубиблиотечно заемане на електронни книги.[45] Управляваното от покровители придобиване (PDA) е достъпно от няколко години в публичните библиотеки, което позволява на доставчиците да рационализират процеса на придобиване, като предлагат да съвпадат профила за избор на библиотека със заглавията на електронните книги на доставчика.[46] След това каталогът на библиотеката се попълва със записи за всички електронни книги, които съответстват на профила.[46] Решението за закупуване на заглавието е оставено на покровителите, въпреки че библиотеката може да зададе условия за закупуване като максимална цена и капацитети за закупуване, така че специалните фондове да се изразходват в съответствие с бюджета на библиотеката.[46] Срещата през 2012 г. на Асоциацията на американските университетски преси включваше панел за PDA на книги, произведени от университетски преси, въз основа на предварителен доклад на Джоузеф Еспозито, консултант по дигитално публикуване, който е изучавал последиците от PDA с безвъзмездна финансова помощ от Andrew W. Mellon Foundation.[47]
Въпреки че търсенето на услуги за електронни книги в библиотеките нараства през първите две десетилетия на 21. век, библиотекарите все още изпитват трудности при предоставянето на определени електронни книги на потребителите.[48] Издателите са склонни да продават електронни книги на библиотеки, но в повечето случаи предоставят само ограничен лиценз за дадено заглавие, което означава, че библиотеката не притежава електронния текст, само има право да го разпространява или за определен период от време, или за определен брой преглеждания, или и двете. Когато библиотеката закупи лиценз за електронна книга, цената е поне три пъти по-голяма, отколкото ако я закупува потребител.[48] Лицензите за електронни книги са по-скъпи от изданията в хартиен формат, тъй като издателите се опасяват, че продаваната електронна книга теоретично може да бъде прочетена и/или проверена от огромен брой потребители, което може да навреди на продажбите. Някои проучвания обаче установяват, че е верен обратният вариант (например Hilton and Wikey 2010).[49]
Интернет архивът и отворената библиотека (Open Library) предлагат повече от шест милиона напълно достъпни електронни книги в публичното пространство. Проектът „Гутенберг“ има над 52 000 свободно достъпни електронни книги в публичното пространство.
Основна статия: Електронен четец
Вижте също: Сравнение на четците на електронни книги
Електронният четец, наричан още четец на електронни книги или устройство за електронни книги, е мобилно електронно устройство, което е проектирано предимно с цел четене на електронни книги и дигитални периодични издания. Електронният четец е подобен по форма, но по-ограничен по предназначение от таблета. В сравнение с таблетите, много електронни четци са по-добри от таблетите за четене, тъй като са по-преносими, имат по-добра четливост на слънчева светлина и имат по-дълъг живот на батерията.[50] През юли 2010 г. онлайн книжарницата на Amazon.com отчете продажбите на електронни книги за собствения си Kindle за първи път по-големи от продажбите на книги с твърди корици през второто тримесечие на 2010 г. Те заявяват, че са продадени 140 електронни книги за всеки 100 книги с твърди корици, включително с твърди корици, които са без дигитално издание.[51] До януари 2011 г. продажбите на електронни книги в Amazon надминаха продажбите на книгите с меки корици.[52] На общия пазар в САЩ, продажбите на книги с меки корици все още са много по-големи от продажбите на книги с твърди корици или на електронни книги; Американската издателска асоциация изчислява, че електронните книги представляват 8,5% от продажбите към средата на 2010 г. спрямо 3%, изчислени година по-рано.[53] В края на първото тримесечие на 2012 г., продажбите на електронни книги в САЩ за първи път[4] надминаха продажбите на книги с твърди корици.
До края на 2013 г. използването на електронен четец не беше разрешено на самолетите, по време на излитане и кацане, от FAA(Federal Aviation Administration). През ноември 2013 г. FAA[54] разреши използването на електронни четци на самолети по всяко време, ако четецът е в самолетен режим, което означава да е извън обхват, и Европа следва тези насоки през следващия месец.[55] През 2014 г. The New York Times прогнозира, че до 2018 г. електронните книги ще съставляват над 50% от общите приходи на книгоиздаването в САЩ и Великобритания.[56]
Някои от големите търговци на книги и множество разработчици предлагат безплатни (а в някои случаи и предплатени) софтуерни приложения за електронни четци за компютри Mac и PC, както и за Android, Blackberry, iPad, iPhone, Windows Phone и Palm OS, за да позволят четенето на електронни книги и други документи, независимо от специалните устройства за електронни книги. Примери за това са приложенията за Amazon Kindle, Barnes & Noble Nook, iBooks, Kobo eReader и Sony Reader.
Непълен списък със софтуер:
Софтуерът за четене и работа с електронни книги може да е плъгин за програма, която не предвидена за работа с книги:
*.epub
формат.[63]*.epub
.[64]Преди 1980:
1949 г.
1963 г.
1965 г.
1971 г.
1978 г.
1979 г.
Между 1980 и 1990
1986 г.
1989 г.
1990 г.
1991 г.
1992 г.
1993 г.
1994 г.
1995 г.
1996 г.
1997 г.
1998 г.
1999 г.
Годините след 2000-та
2000 г.
2001 г.
2002 г.
2004 г.
2005 г.
2006 г.
2007 г.
2008 г.
2009 г.
2010-та и след това
2010 г.
2011 г.
2012 г.
2013
2014 г.
2015 г.
2016 г.
2017 г.
2018 г.
2019 г.
Формати
Основна статия: Сравнение на форматите на електронни книги
Авторите и издателите имат много формати, от които да избират, когато публикуват електронни книги. Всеки формат има предимства и недостатъци. Най-популярните електронни четци[160] и техните естествено поддържани формати са показани по-долу:
Четец/Естествено поддържани формати [таблица]
Amazon Kindle и Fire[161] – AZW, AZW3, KF8, MOBI без DRM, PDF, PRC, TXT
Barnes & Noble Nook и Nook Tablet[162] – EPUB, PDF
Apple iPad[163] – EPUB, IBA (мултитъч книги, направени чрез iBooks Author), PDF
Sony Reader[161] – EPUB, PDF, TXT, RTF, DOC, BBeB
Kobo eReader и Kobo Arc[164][165] – EPUB, PDF, TXT, RTF, HTML, CBR (комикс), CBZ (комикс)
Устройства с Android с предварително инсталиран Google Play Books – EPUB, PDF
PocketBook Reader и PocketBook Touch[166][167] – EPUB DRM, EPUB, PDF DRM, PDF, FB2, FB2.ZIP, TXT, DJVU, HTM, HTML, DOC, DOCX, RTF, CHM, TCR, PRC (MOBI)
Вижте също: Управление на цифровите права § DRM и електронни книги
Повечето издатели на електронни книги не предупреждават своите клиенти за възможните последици от управлението на цифровите права, свързано с техните продукти. Като цяло те твърдят, че управлението на цифровите права има за цел да предотврати незаконно копиране на електронната книга. В много случаи обаче е възможно управлението на цифровите права да доведе до пълно отказване на достъп на купувача до електронната книга.[168] Електронните книги, продавани от повечето големи издатели и търговци, като Amazon.com, Google, Barnes & Noble, Kobo Inc. и Apple Inc., са защитени с DRM(управление на цифрови права) и са свързани със софтуера или хардуера на електронния четец на издателя. Първият голям издател, който пропуска DRM, е Tor Books, един от най-големите издатели на научна фантастика и фентъзи, през 2012 г. По-малки издателства на електронни книги като O'Reilly Media, Carina Press и Baen Books вече са се отказали от DRM.[169]
Вижте също: Сканиране на книги
Някои електронни книги се произвеждат едновременно с пускането на печатната книга, както е описано в електронното публикуване, въпреки че в много случаи те могат да бъдат пуснати в продажба едва по-късно. Често електронните книги се произвеждат от вече съществуващи книги на хартиен носител, обикновено чрез сканиране на документи, понякога с използване на роботизирани скенери за книги, разполагащи с технологията за бързо сканиране на книги, без да се уврежда оригиналното издание. Сканирането на книга създава набор от файлове с изображения, които допълнително могат да бъдат преобразувани в текстов формат от OCR програма.[170] Понякога, както при някои проекти, може да се създаде електронна книга чрез повторно въвеждане на текста от клавиатура. Понякога издателят издава само електронната версия на книга. Възможно е издаването на електронна книга глава по глава, както са написани главите. Това е полезно в области като информационните технологии, където темите могат да се променят бързо през месеците, необходими за написването на обикновена книга. Също така е възможно да конвертирате електронна книга в печатна книга, чрез печат при поискване. Това обаче са изключения, тъй като традицията повелява да се пусне книга в печатен формат и по-късно, ако авторът желае, да бъде създадена електронна версия. The New York Times поддържа списък с най-продаваните електронни книги, както за художествена литература,[171] така и за нехудожествена литература.[172]
Всички електронни четци и приложения за четене могат да проследяват данни – те могат да следят кои потребители отварят електронни книги, колко време потребителите прекарват в четене на всяка електронна книга и колко електронни книги са завършени.[173] През декември 2014 г. Kobo публикува данни за четене на електронни книги, събрани от над 21 милиона потребители по целия свят. Някои от резултатите са, че само 44,4% от читателите в Обединеното кралство са завършили най-продаваната електронна книга „Щиглецът“, а най-продаваната електронна книга за 2014 г. в Обединеното кралство, „One Cold Night“, е завършена от 69% от читателите. Това е доказателство, че докато популярните електронни книги се четат изцяло, някои електронни книги са само преглеждани.[174]
Сравнение с традиционните книги
В пространството, което заема физическа книга със сравнително голям размер, електронният четец може да съхранява хиляди електронни книги, ограничени само от капацитета му на памет. В зависимост от устройството една електронна книга може да се чете при слаба светлина или дори при пълен мрак. Много електронни четци имат вграден източник на светлина, могат да увеличават или променят шрифтовете, разполагат с text-to-speech софтуер, който преобразува текста в аудио за хора с увредено зрение, възрастни хора, хора с дислексия или просто за удобство.[175] Освен това електронните четци позволяват на читателите да търсят думи или да намират повече информация по темата веднага с помощта на онлайн речник.[176][177][178] Amazon съобщава, че 85% от читателите на електронни книги търсят дума, докато четат.[179]
Печатните книги използват три пъти повече суровини и 78 пъти повече вода за производство в сравнение с електронните книги.[180] Въпреки че електронният четец струва по-скъпо от повечето отделни книги, електронните книги могат да имат по-ниска цена в сравнение с хартиените книги.[181] Електронните книги могат да бъдат принтирани по-евтино от цената на традиционните книги, принтирайки книги при поискване.[182] Освен това голям брой електронни книги се предлагат безплатно в онлайн сайтове, като Project Gutenberg.[183] Например, всички книги, отпечатани преди 1923 година, са публично достояние в Съединените щати, което позволява на уебсайтове да предоставят безплатно версии на електронни книги на такива заглавия.[184]
В зависимост от управлението на възможните дигитални права, електронните книги (за разлика от физическите книги) могат да бъдат архивирани и възстановени в случай на загуба или повреда на устройството, на което се съхраняват, може да се изтегли ново копие без да се включват допълнителни разходи от дистрибутор, както и възможност за синхронизиране на мястото за четене, акцентите и отметките на няколко устройства.[185]
Възможно е да липсва поверителност за дейностите на читателите на електронни книги; например Amazon знае самоличността на потребителя, какво чете потребителят, дали е приключил книгата, до коя страница е стигнал, по колко време отделя за всяка страница и кои пасажи може да е подчертал.[186] Една пречка за масовото приемане на електронната книга е, че голяма част от хората ценят печатната книга като обект, включвайки аспекти като текстура, миризма, тегло и как изглежда на рафта.[187] Печатните книги също така се считат за ценен културен предмет и символ на либералното образование и хуманитарните науки.[188] Kobo установяват, че 60% от електронните книги, които са закупени от техния електронен магазин, никога не са отваряни и установяват, че колкото по-скъпа е книгата, толкова по-голяма е вероятността читателят поне да отвори електронната книга.[189]
Joe Queenan пише относно предимствата и недостатъците на електронните книги:
Електронните книги са идеални за хора, които ценят информацията, съдържаща се в тях, или които имат проблем със зрението, или които обичат да четат в метрото, или които не искат други хора да виждат как се забавляват, или които имат проблем със съхранението и бъркотията, но те са безполезни за хора, които са ангажирани в интензивна, доживотна любовна връзка с книгите. Книгите, които могат да докоснат; книгите, които ухаят; книги, на които можем да разчитаме.[190]
Освен всички емоционални и привични аспекти, съществуват и някои проблеми с четливостта и ползваемостта, които трябва да бъдат разгледани от издателите и разработчиците на софтуер. Много читатели на електронни книги, които се оплакват от умора на очите, липса на преглед и отвличане на вниманието, може да им се помогне, ако могат да използват по-подходящи устройства или по-удобно за потребителя приложение, но когато купуват или заемат електронна книга, защитена с DRM, често им се налага да четат книгата на устройство или приложение по подразбиране, дори и да имат недостатъчна функционалност.[191]
Докато хартиената книга е уязвима към различни опасности, като щети от вода, мухъл и кражба, файловете на електронните книги могат да бъдат повредени, изтрити или загубени по друг начин, както и пираствани. Когато собствеността върху хартиената книга е доста ясна (макар и да е обект на ограничения за заемане или копиране на страници, в зависимост от книгата), купувачът на дигиталния файл на електронната книга има условен достъп с възможна загуба на достъп до електронната книга поради разпоредби за управление на дигитални права, проблеми с авторските права, провален бизнес на доставчика или изтичане на кредитната карта на потребителя.[192]
Според годишния доклад на Асоциацията на американските издатели за 2018 г. електронните книги представляват 12,4% от общите приходи от търговия.[193]
Издателите на книги във всички формати са спечелили 22,6 милиарда долара в печатна форма и 2,04 милиарда долара чрез електронни книги според годишния доклад на Асоциацията на американските издатели за 2019 г.[194]
Пазарен дял на електронните четци в Канада от Ipsos Reid към януари 2012 г.[195]
Kobo – 46.0%
Amazon – 24.0%
Sony – 18.0%
Others – 12.0%
През 2013 г. Carrenho изчислява, че електронните книги ще имат 15% пазарен дял в Испания през 2015 г.[196]
Според Nielsen Book Research делът на електронните книги се е увеличил от 20% на 33% между 2012 и 2014 г., но е намалял до 29% през първото тримесечие на 2015 г. Публикуваните и самоиздадени заглавия на Amazon представляват 17 милиона от тези книги (на стойност 58 милиона британски лири) през 2014 г., представляващи 5% от общия пазар на книги и 15% от цифровия пазар. Продажбите по обем и стойност, макар и подобни на 2013 г., са се увеличили със 70% от 2012 г. насам.[197]
Докладът Wischenbart 2015 оценява пазарния дял на електронните книги на 4,3%.[198]
Бразилският пазар на електронни книги само се заражда. Бразилците имат познания относно технологиите и това отношение се споделя от правителството.[198] През 2013 г. около 2,5% от всички продадени търговски заглавия са в цифров формат. Това беше 400% ръст спрямо 2012 г., когато само 0,5% от търговските заглавия бяха цифрови. През 2014 г. растежът беше по-бавен и Бразилия имаше 3,5% от търговските си заглавия, продавани като електронни книги.[198]
Докладът Wischenbart 2015 оценява пазарния дял на електронните книги около 1%.[198]
достояниеКнигите с обществено достояние са тези, чиито авторски права са изтекли, което означава, че те могат да бъдат копирани, редактирани и продавани свободно без ограничения.[199] Много от тези книги могат да бъдат изтеглени безплатно от уебсайтове като Internet Archive, във формати, които много електронни четци поддържат, като PDF, TXT и EPUB. Книгите в други формати могат да бъдат конвертирани във формат, съвместим с електронни четци, като се използва софтуер за писане на електронни книги, например Calibre.
Потребителите със зрителни увреждания, включително и напълно слепите, могат да четат електронни книги, използвайки традиционните синтезатори на реч (освен ако файлът не ограничава тази възможност по някаква причина), което е улеснение пред четенето на брайлова азбука или обикновени книги (спестяват се етапите на сканиране и разпознаване на оптични символи). Има и специализирани приложения, улесняващи четенето на книги от хора със зрителни увреждания.[200]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.