Епилепсия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Епилепсия (на гръцки: επιληψία – „нападам, атака“), известна още като morbus sacer (от латински: свещена болест, от старогръцкия глагол „епиламбано“ (ἐπιλαμβάνειν), е група дълготрайни неврологични нарушения, характеризиращи се с епилептични пристъпи.[1] Тези пристъпи представляват епизоди, които може да варират от кратки и почти незабележими до дълги периоди на силни конвулсии.[2] При епилепсия пристъпите са с тенденция да се повтарят, без да има пряка причина.[1] Пристъпи, които се дължат на специфична причина, не се считат за епилептични.[3] Тя е едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци. Днес един на всеки сто души в света е болен от епилепсия.
Епилепсия | |
Запис от електроенцефалограма, на който се виждат генерализирани разряди от комплекси острие-бавна вълна с честота 3 Hz | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | G40-G41 |
МКБ-9 | 345 |
База данни DiseasesDB | 4366 |
База данни MedlinePlus | 000694 |
База данни eMedicine | neuro/415 |
Мед. рубрики MeSH | D004827 |
Епилепсия в Общомедия |
В повечето случаи причината е неизвестна, въпреки че някои хора развиват епилепсия вследствие на претърпяна мозъчна травма, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и други. Епилептичните пристъпи са резултат от прекомерна и анормална активност на кортикалните неврони в мозъка.[3] При диагностицирането обикновено се цели изключване на други проблеми, които могат да причиняват подобни симптоми (като например синкоп), както и да се установи дали има наличие на преки причини. Епилепсия често може да се потвърди чрез електроенцефалограма.
Епилепсията не може да се излекува, но при 70% от случаите пристъпите може да се контролират с лекарства.[4] Възможни алтернативи за хората, при които пристъпите не се повлияват от лекарства са хирургическа операция, невростимулация или промени в хранителния режим. Не всички епилептични синдроми са доживотни и значителен брой от хората получават подобрение до степен, при която вече не е необходимо да се приемат лекарства.
Около 0,65% от хората по света (около 50 милиона) имат епилепсия,[5] като почти 80% от случаите са в развиващите се страни.[2] Заболеваемостта при по-възрастните е значителна.[6][7] В развитите страни началните прояви най-често са в ранна детска и в старческа възраст,[8] а в развиващите се страни засегнати са предимно по-големите деца и възрастните в по-млада възраст,[9] което вероятно се дължи на различията в честотата на подлежащите причини. Около 5 – 10% от всички хора получават някакъв непровокиран пристъп до достигане на 80-годишна възраст,[10] а шансът да получат втори пристъп е между 40 и 50%.[11] В много страни по света на хората страдащи от епилепсия правото да шофират се ограничава или отнема (особено през активните периоди на пристъпи),[12] но повечето от хората с епилепсия успяват да си възвърнат правото на шофиране след определен период на затишие от пристъпи. След промяна в европейското законодателство в България бяха въведени нови правила и страдащите от епилепсия могат да управляват МПС при определени условия. Основното изискване е да не са получавали пристъп поне в рамките на една година и да могат да докажат това с документ от лекар.[13]