From Wikipedia, the free encyclopedia
Законът за правата от 1689 г. (на английски: Bill of Rights) е съкратеното наименование на законодателен акт, приет от парламента на Великобритания през 1689 г. по време на Славната революция. Пълното му име е Закон, обявяващ правата и свободите на поданика и уреждащ наследяването на короната (на английски: An Act Declaring the Rights and Liberties of the Subject and Settling the Succession of the Crown)[1].
Представлява основната част от британската Конституция заедно с Хабеас корпус акт и Акта за унаследяване). Става един от първите документи, юридически узаконили човешките права.
За първи път са ограничени правата на монарха за сметка на висшия орган на представителната власт. Кралят е лишен от правото:
Гарантирани са следните права на поданиците:
Ликвидирани са специалните съдилища по църковни и други въпроси.
Ограничаването на монархията и узаконяването на парламентарните права поставят началото на развитие на демокрацията и конституционната монархия във Великобритания.
Законът за правата от 1689 повлиява авторите на американската конституция и по-специално Джеймс Мадисън при написването на първите десет допълнения (amendments, поправки), известни като Закон за правата.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.