Зигберт Тараш
немски шахматист, гросмайстор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Зигберт Тараш (на немски: Siegbert Tarrasch) е един от най-силните шахматисти и влиятелни треньори в края на XIX и началото на XX век. Той е един от първите петима гросмайстори в света: Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал (1914 г., Санкт Петербург).
Зигберт Тараш | |
Siegbert Tarrasch | |
Информация | |
---|---|
Държава | Германия |
Роден | |
Починал | 17 февруари 1934 г. (71 г.)
|
Звание | гросмайстор (1914) |
Зигберт Тараш в Общомедия |
Тараш е роден в Бреслау (Вроцлав), Пруска Силезия. Завършвайки училище през 1880 г., напуска Бреслау, за да учи медицина в Хале. След това прекарва голяма част от живота си със семейството си в Нюрнберг, Бавария, а по-късно живее в Мюнхен. Има пет деца. Тараш е евреин и германски патриот, който губи сина си по време на Първата световна война, и живее до ранните стадии на нацизма.
Тараш е уважаван автор на шахматни книги. Написва във въведението на книгата си „The Game of Chess“, често повтаряната мисъл „Шахматът е като любовта и музиката, имайки силата да прави хората щастливи“.