From Wikipedia, the free encyclopedia
Зилотите (на средногръцки: Ζηλωταί) са антиаристократическа политическа групировка в Солун, Източната римска империя, през XIV век.[1]
През 1342 година те оглавяват движение за автономия на Солун и завземат властта в града. През 1349 година движението на зилотите е потушено от византийския император Йоан VI Кантакузин с помощта на турците, при активната поддръжка на православната църква и особено атонските монаси-исихасти. Трудно е да се определи дали зилотите са предвиждали програма за социална реформа. Съществува вероятност тъй като градът е бил в нестихващо състояние на обсада, в него да се е развило чувство за егалитарно общество.
За съвременниците зилотите, особено симпатизиращи на политическите им противници, оставят малко информация за управлението им в Солун. Зилотите създават ефективна система на гражданско самоуправление, която просъществувала осем години. При тях имуществото на аристократите е конфискувано и преразпределено. Предполага се, че са въведени равни права за всички граждани.
В началото на XIV век във Византия започва период на упадък. Две кръвопролитни граждански войни, в които участват практически всички слоеве на населението, довеждат империята до упадък, а страданията на широките селски маси и граждани стават непоносими. Както в града, така и в селата почти всички блага са съсредоточени в ръцете на едрата аристокрация, против която е насочен гнева на масите. Лидер на аристокрацията по това време е Йоан VI Кантакузин.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.