Знак (семиотика)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Знакът е отделна, конкретна единица на значението в семиотиката. Той се дефинира като „нещо, което представя друго нещо за някого в някакъв аспект и степен“[1][2] Знаците могат да бъдат думи, образи, жестове, миризми, вкусове, текстури, звуци, тоест всички начини, по които информация може да бъде прокомуникирана като съобщение от разумен изпращач към получателя на съобщението.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Знак.
Природата на знака е дълго дискутирана във философията. Първоначално в лингвистиката и по-късно семиотиката, има две основни школи на мисълта: едната предполага, че знаците са ‘диадични’ (тоест се състоят от две части), а другата поддържа мнението, че знаците са интерпретирани чрез рекурсивен модел на триадни отношения (тоест в три части).