Изабела д’Есте
макграфиня на Мантуа през 16 век, нар. Ренесансовата примадона / From Wikipedia, the free encyclopedia
Изабела д’Есте (на италиански: Isabella d’Este, * 17 май 1474 във Ферара, Херцогство Ферара, Модена и Реджо, † 13 февруари 1539 в Мантуа, Херцогство Мантуа) от Дом Есте е чрез женитба маркграфиня на Мантуа (1519 – 1521). Тя е и принцеса на Ферара и господарка на Солароло.
Изабела д’Есте | |
маркграфиня на Мантуа | |
Изабела д’Есте, портрет от Тициан (1536) | |
Управление | I. 12 февруари 1490 – 29 март 1519 (Мантуа) II. 1513 – 13 февруари 1539 (Солароло) |
---|---|
Регент на | Федерико II Гонзага |
Регентство | 29 март 1519 – 7 април 1521 |
Наследил | I. Маргарита Баварска II. Сиджизмондо Гонзага |
Наследник | I. Маргарита Палеологина II. Федерико II Гонзага |
Лични данни | |
Родена | |
Починала | 13 февруари 1539 г. (64 г.)
|
Погребана в | Църква „Санта Паола“ в Мантуа, дн. Италия |
Други титли | Принцеса на Ферара, господарка на Солароло |
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Династия | Есте по рождение Гондзага по брак |
Баща | Ерколе I д’Есте |
Майка | Елеонора Арагонска |
Брак | Франческо II Гонзага |
Потомци | Елеонора Маргарита Федерико II Иполита Луиджи „Ерколе“ Феранте I Ливия (Паола) Извънбр.: Маргарита Теодора Антония |
Герб | |
Изабела д’Есте в Общомедия |
Tя е една от най-авторитетните жени на италианския културен свят за времето си и на епохата на Ренесанса[1] и е известна с псевдонима „Ренесансовата примадона“ (на италиански: la Primadonna del Rinascimento). Играе важна роля в политиката на Италия, заедно със съпруга си е меценат на хората на изкуството, като Лудовико Ариосто, Рафаело и Андреа Мантеня. Рисувана е два пъти от Тициан. Нейният портрет от Леонардо да Винчи се намира в Лувъра.
Изабела е регентка на Маркграфство Мантуа по време на отсъствието на съпруга ѝ Франческо II Гондзага и от името на по-малкия им син Федерико – пети маркграф и бъдещ херцог на Мантуа. През 1500 г. се среща с френския крал Луи XII в Милано с дипломатическа мисия, за да го убеди да не изпраща войските си срещу Мантуа.
Плодовита писателка на писма, тя поддържа кореспонденция цял живот с балдъзата си Елизабета Гонзага.
Тя е модна лидерка, чийто новаторски стил на обличане е копиран от благородничките в цяла Италия и във френския двор. Поетът Лудовико Ариосто я нарича „Изабела, либерална и великодушна“,[2] докато писателят и епископ Матео Бандело я описва като „върховна сред жените“. Дипломатът Николо II да Кореджо отива още по-далеч, като я нарича „Примадоната на света“.[2]