Изгаряне
From Wikipedia, the free encyclopedia
Изгарянето (на латински: combustio) представлява увреждане на кожата или на други тъкани, понякога съчетано с общи реакции от страна на организма, в резултат от действието на различни физични или химични фактори, като топлина, електричество, химикали, триене или радиация.[1] Изгаряния, които засягат само повърхностния слой на кожата (епидермиса), са известни като епидермални или изгаряния от първа степен. Когато увреждането засегне някои от подлежащите слоеве на дермата, изгарянето е частично дермално или изгаряне от втора степен. При изгаряне с разрушаване на дермата в пълна дълбочина или трета степен, увреждането се разпростира до всички слоеве на кожата. Изгарянето от четвърта степен включва увреждане на разположени още по-дълбоко тъкани като мускул или кост.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: да се премахнат повторенията. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Изгаряне | |
Изгаряне на ръката от втора степен | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | T20–T31 |
МКБ-9 | 940–949 |
База данни DiseasesDB | 1791 |
База данни MedlinePlus | 000030 |
База данни eMedicine | article/1278244 |
Мед. рубрики MeSH | D002056 |
Изгаряне в Общомедия |
Необходимото лечение зависи от тежестта на изгарянето. Епидермалните изгаряния могат да бъдат лекувани почти само с обикновени болкоуспокояващи, по-големите изгаряния може да изискват продължително лечение в специализирани центрове по изгаряния. Охлаждането с чешмяна вода може да помогне за облекчаване на болката и да намали увреждането. Продължителното подлагане на охлаждане обаче може да доведе до ниска телесна температура. При частичните дермални изгаряния може да е необходимо почистване със сапун и вода, последвано от превръзка. Не е ясно как да се справим с мехурите, но вероятно е разумно да ги оставим непокътнати. Дълбоките дермални изгаряния обикновено налагат хирургическа намеса като присаждане на кожа. Изгарянията, които засягат по-обширен участък често налагат големи количества интравенозни флуиди, защото последващата възпалителна реакция води до капилярно изтичане на флуид и оток (едем). Най-често срещаните усложнения от изгаряния са свързани с инфекция.
Въпреки че обширните изгаряния могат да бъдат фатални, съвременните лечения, разработени от 1960 г. насам, значително подобриха резултатите, особено при деца и млади хора.[2] По света годишно около 11 милиона души търсят медицинска помощ, а 300 000 умират от изгаряния.[3] В Съединените щати приблизително 4% от приетите в център по изгаряния умират от травмите си.[4] Дългосрочният изход е свързан предимно с обхвата на изгарянето и възрастта на засегнатото лице.