Уикимедия пояснителна страница From Wikipedia, the free encyclopedia
Испанска ярост (на нидерландски: Spaanse Furie) е общото нарицателно име на няколко отмъстителни и необуздани кървави кланета и грабежи на нидерландски градове от испански редовни или разбунтували се войски, извършени в периода 1572 – 1579 г., малко след началото на Осемдесетгодишната война.[1][Бел. 1][Бел. 2][2]
Най-известната Испанска ярост е плячкосването на Антверпен през 1576 г. Употребяван понякога в единствено число, изразът може да се отнася за цялата кампания на разбунтувалите се войски през същата година или за отделните събития при опустошаването на дадени градове.
Не е известно кой за първи път и кога точно употребява израза – известни са доста по-късни гравюри и картини[3], като най-първите вероятно са тези от серията на Франс Хогенберг[4][5] (1576 – 1578 г.) и гравюрата на Ханс Колар от 1577 г. Възможно е и да е от книгата на английския авантюрист Джордж Гаскойн The Spoyle of Antwerpe[6], който се оказва непосредствен свидетел на събитията и при завръщането си в Англия през същата година, ги описва. В книгата на две места се споменава израза ярост за испанските жестокости:
Някои от по-съвременните историци като Бенджамин Шмит[7] считат, че описанията са доста преувеличени от холандците (Brevissima relacion е препечатана не по-малко от 33 пъти между 1578 и 1648 г. в Холандия – повече в сравнение с всички други европейски страни, взети заедно.[8]), англичаните и другите тогавашни съперници на Испанската империя, с цел да предизвикат съчуствие към бунтовниците и омраза към испанците, тъй като доста от градовете са оставали неутрални или са били роялистки настроени.[9] Макар и да не отричат мащаба на испанската ярост, те считат че тя, волно или неволно, е станала част от Черната легенда.[10][11] Не бива да се забравя и факта, че по-голямата част от войските на крал Филип в Нидерландия тогава, всъщност са германски, италиански или дори валонски наемници и само ядрото им е от испански терции.
През зимата на 1565 – 66 г. испанските власти отхвърлят няколко молби за намаляване на религиозните принуди в Нидерландия, включително и петиция от Компромиса на благородниците. През последвалото лято се подновяват насилствените религиозни изблици, известни като Иконоборческо въстание, по време на което калвинистите обезобразяват статуи и унищожават украси на католически манастири и църкви. Битката при Остервел през март 1567 г. е първият испански военен отговор на многобройните бунтове, и прелюдия към началото или самото начало на Нидерландското въстание за независимост.[Бел. 3]
Испанският крал Филип II изпраща един от генерал-капитаните си, херцог Алба, с 10 000-на армия по Испанския път, което е и първата му употреба за военни цели. Херцогът получава правомощия, надхвърлящи дори тези на кралската полусестра, Маргарита Пармска, която дотогава е управител на Нидерландия. Тя вече е успяла да измести на заден план съветника Антоан Гранвел и Вилхелм Орански, и се опитва да съчетае исканията на местното население с тези на испанските ордени. След срещата им, ако се съди по неотстъпчивостта на херцога от крайните му позиции, херцогиня Маргарита се оттегля. Алба я заменя като генерал-губернатор на Седемнадесетте провинции и през септември 1567 г. неправомерно създава трибунал, който веднага започва да осъжда политическите си опоненти и религиозни реформисти на смърт (над 1000 осъдени на екзекуция), получавайки печално известното име Кървавия съвет.
Разграбването на превзет град не е било необичайно за тази епоха, и управителят Алба също го използва, като умишлено създаване ужасяващи примери, с цел да пресече симпатиите към бунтовниците.[12][13]
Към декември 1573 г., твърде високите и все още неефективни финансови разходи, както и оплакванията във връзка с жестокостта на походите на губернатора, довеждат до смяната му с Луис де Рекесенс. Прословутият Кървав съвет спира с екзекуциите си, и през юни 1574 г. официално е отменен от Рекесенс.
През октомври 1576 г., по време на разбунтуването на град Маастрихт, дължащо се на продължителните тежки плащания, германските войници от испанския гарнизон изпълняват заповедите на градския съвет и остават настрана. Докато някои испански войници задържат една от портите, другите успяват да избягат начело с командира си Франсиско де Монтесдока в укреплението Вик на другата страна на река Маас. Макар на Монтесдока да е предложена безопасност по време на преговорите, по време на провеждането им той е арестуван. Монтесдока е освободен, когато пристигат войски от Далем, което заедно с тези от Вик завладяват града. По време на това са убити няколко испански войника.
След смъртта на Рекисенс през март 1576 г. испанският крал назначава своя полубрат, Хуан Австрийски, за генерал-губернатор на Нидерландия, но се колебае няколко месеца, преди да го уведоми. Дори и тогава, Хуан не бърза да тръгне към разбунтуваните провинции. Изоставените на произвола офицери и обикновени испански войници не са получавали заплата и започват кампания на бунтовнически грабежи, по начина който са демонстрирали по-рано.
...as during 'Spanish Furies', or 'September massacres', or Western mob rule, it creeps out and bites and tears at quivering flesh, or plunges its hairy arms elbow deep in blood, or dances around a burning nigger.[25], Мери Брамстън: [26]Nothing from him, said Adrian, but much from his father's partner, Hendrick Oster, who brought him out. I never heard a more awful tale. Spanish Furies we have had before, but never such a Fury as this. и др.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.