Историцизъм (изкуство)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Историцизъм или историзъм се нарича харакатеристиката на редица художествени стилове, черпещи вдъхновение от пресъздаването и комбинирането на исторически стилове или изпълняването на типични техни елементи по нов начин, като по този начин може да бъде създадена напълно различна естетика.[1] Това явление се появява в края на XIX и началото на XX век.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Историцизъм.
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Това явление се проявява преди всичко в архитектурата, където комбинирането на различни стилове и въвеждането на нови елементи може да доведе до съвсем нова естетика, коренно различна от естетиката на предишната епоха. Този подход на английски се нарича „ревивализъм“ (на английски: revival architecture– съживяване, възраждане).
Примери за това са:
- неороманският стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) романски стил
- неоготическият стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) готически стил
- неоренесансов стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) ренесансов стил
- неовизантийски стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) византийски стил
- необароков стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) бароков стил.
Около 1900 г. зародилият се стил ар нуво понякога оказва разпознаваемо влияние върху историцизма. По същото време се оформя умерената реформаторска архитектура – контрадвижение, което по-късно води до класическия модернизъм.
В изкуствознанието, след неокласицизма, който през романтичната ера може да се смята за историческо движение, 19 век влиза в нова историческа фаза, в която се наблюдава интерпретация не само на към древния гръцки и римски класицизъм, но и към предходните стилистични епохи, на които започва да се гледа като на равностойни на първите. Това е вижда най-вече в архитектурата и историческата живопис, където все повече се използва историческата тематика като се отделя голямо внимание на точната периодизация. Влияние на историцизма се усеща най-силно след средата на 19 век. Промяната се свързва най-често с възхода на буржоазията по време и след индустриалната революция. В края на века символизмът и Ар нуво, последвани от експресионизма и модернизма се опитват да направят историцизма да изглежда старомоден. Въпреки това, голям брой големи обществени поръчки му се възлагат и през 20 век. Движението „Изкуства и занаяти“ успява да съчетае историцизма с елементите на Ар нуво и останалите съвременни стилове.
Влиянието на историцизма остава силно в много страни дори след 1950-те години. Когато през 1980-те години постмодерната архитектура става изключително популярна, се заражда движението на неоисторицизма, което все още има своето значение и се открива из света, особено в ретроспективни сгради.