История на Азербайджан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Азербайджан (на азербайджански: Azərbaycan) е страна в Кавказкият регион на Евразия. Страната граничи с Каспийско море на изток, с руската автономна република Дагестан на север, с Грузия на северозапад, с Армения и Турция на югоизток и с Иран на юг. Азербайджан е дом на различни етноси, основният от които са азербайджанците, тюркска етническа група, която наброява близо 9 милиона души в страната.
По време на мидийското и персийско управление много кавказки албанци приемат зороастризма, после християнството до идването на арабите, които са мюсюлмани и най-вече на турците мюсюлмани. Смята се, че тюркските племена пристигат на малки банди като войни гази и техните завоевания водят до турцизация на населението, особено след като местните кавказки и ирански племена приемат турския език на огузите и приемат исляма за период от няколкостотин години.[1]
След Руско-иранските войни от 1813 година и 1828 година Империята Каджар е принудена да даде всичките си територии в Кавказ на Руската империя, а договорите от Гулистан от 1813 и Туркменчай от 1828 година определят крайните граници между Царска Русия и Каджарски Иран.[2][3] Районът на север от река Аракс в който е и територията на съвременната република Азербайджан е бил иранска територия до окупирането ѝ от Русия.[4][5][6][7][8][9] След договора от Туркменчай Персия признава руския суверинитет над Ереванското ханство, Нахичеванското ханство и остатъка от Талишкото ханство.
След повече от 80 години колонизация при Руската империя в Кавказ през 1918 година е създадена Демократична република Азербайджан. Тя просъществува до 1920 година, когато е нападната от съветски сили и остава в рамките на СССР до 1991 година като съставна република под името Азербайджанска съветска социалистическа република.