История на Дания
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дания (на датски: Danmark) възниква през VІІІ в. като кралство на датчаните.
Първите хора населявали земите на днешна Дания са ловци и други номади, които се появяват през последния ледников период около 12 000 г. пр.н.е. Около 3000 г. пр.н.е. вече има сведения за ранни земеделски общности, обработващи земята с каменни сечива, макар че скоро след това се появяват бронзови, а след това и железни. На границата между старата и новата ера те осъществяват връзки с Римската империя, чиито граници стигат почти до земите им. По това време полуостров Ютланд и островите в Датските протоци са населени с население с германски произход.
По-конкретното му название е викинги. Епохата на викингските нашествия започва през 793 г. и продължава два века и половина. Първата им жертва са Британските острови. Датски викинги се заселват в Англия и в Нормандия (северна Франция). По времето на Кнут Велики датските крале владеят също Норвегия, южна Швеция, Англия, Исландия, Гренландия и няколко архипелага в Атлантическия океан. През 965 г. крал Харалд I Синезъби приема християнството, но това не спира експанзията. Датчаните завземат земи в северна Германия и Прибалтика.
През 1397 г. се създава Калмарската уния, с която датската кралица Маргарете І обединява под властта си Норвегия и Швеция. Това е времето на най-голямо политическо могъщество на Дания. Унията оцелява до напускането на Швеция през 1523 г., докато съюзът с Норвегия приключва чак през 1814 г.
ХVІ и ХVІІ в. отбелязват свиване на датското влияние и редица поражения от Швеция. На Скандинавския полуостров кралството губи областите Халанд, Блекинге и най-ценната от тях – Сконе (Скания). При Кристиан IV Дания участва в Тридесетгодишната война, което завършва с унизително поражение. Дори Сконската война (1676 – 1679) не носи реванш, нито Великата северна война (1699 – 1721), макар че в нея Швеция е победена. Политическите неудачи трасират пътя за налагането на кралски абсолютизъм, добре организирана администрация, ефективно събиране на данъците и дълбоко проникване на модерните философски и просвещенски идеи. Сериозно подобряване се отчита в селското стопанство, прокопават се канали и се строят пътища. През 1784 г. е отменено крепостното право, а през 1814 г. началното образование става задължително. От 1849 г. Дания е конституционна монархия.
През ХІХ в. главният проблем пред Дания е да съхрани властта си над херцогствата Шлезвиг и Холщайн, които Прусия (после Германия) оспорва. Страната успява да ги запази през 1848 г., но ги изгубва през 1864. Част от тези територии тя си връща след плебисцит през 1920 г.
През І световна война Дания запазва неутралитет. В следвоенния период с помощта на кооперативното движение икономиката отбелязва значителен прогрес. Производството на пшеница, млечни и други животински продукти се удвоява. Страната се индустриализира. Работниците получават широки социални права. Този златен период приключва на 9 април 1940 г., когато Дания е окупирана от нацистка Германия. Датчаните развиват известно съпротивително движение, което допринася за освобождението на 5 май 1945.
На 1 януари 1973 г. Дания влиза в ЕИО, която по-късно се превръща в Европейския съюз, участва в НАТО и ООН. Днес Дания е конституционна монархия с представителна демокрация, силен защитник на свободната търговия и човешките права.