История на Испания
From Wikipedia, the free encyclopedia
Историята на Испания започва от праисторически времена и минава през периоди на възход и спад, през първата глобална империя – испанската, до съвременния демократичен период след управлението на Франсиско Франко.
Съвременното Кралство Испания е наследник на Хабсбургска Испания, която обединява няколко дотогава отделни кралства през 1500 г.; държавната форма на конституционна монархия е според испанската конституция от 1812 г., а съвременната демократична конституция е приета през 1978 г.
Предисторията на Испания датира от преди около 35 000 години, когато първите съвременни хора навлизат в Иберийския полуостров. През желязната епоха тук живеят ибери, келтибери и други племена. Именно с това иберийско население се срещат финикийците по време на своята колонизация. Следва основаването на гръцки и картагенски колонии по брега на Средиземно море.
По времето на Древен Рим полуостровът носи името Хиспания. След падането на Западната Римска империя в Иберия пристигат вестготите. Те завоюват цяла Испания и се задържат до началото на 8 век, когато от Северна Африка нахлуват араби и бербери (наричани още маври в арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров), като Испания получава името Ал-Андалус. Все пак на север Кралство Астурия, Кралство Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост. Към 11 век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, което позволява да започне процес на обратно отвоюване на територията, наречен Реконкиста, и към християнските кралства се присъединяват Португалия, Кастилия, Леон, Арагон. Към 1250 г. маврите контролират вече само Емирство Гранада в югоизточната част на полуострова. През 1469 г. двете кралства Кастилия и Арагон сключват династична уния с брака между Фердинанд II Арагонски и Изабела I, които римският папа Александър VI нарича „католическите крале“. Мюсюлманското управление приключва през 1492 г., когато Гранада е покорена от католическите крале.
Скоро след приключването на Реконкистата християнските кралства се обединяват под управлението на Карлос I от династията на Хабсбургите, което бележи началото на Хабсбургска Испания. Същевременно започва изграждането на Испанската империя в Новия свят и в периода между 1500 и 1650 г. Испания е най-мощната държава в Европа и взема участие във всички по-големи европейски войни от този период. Към края на 17 век обаче силата ѝ намалява и след края на Хабсбургите следва Войната за испанското наследство, в резултат на която Испания отстъпва на втори план на европейската сцена и попада под управлението на Бурбоните. Опитите за реформи и модернизиране на селското стопанство и корабостроенето, както и инфраструктурата, за да се стимулира икономиката, имат известен успех, но към края на 18 век избухва Френската революция, а впоследствие и Полуостровната война. Войната нанася сериозни щети на икономиката и опустошава Испания, започва епоха на социални безредици, политическа нестабилност и икономическа стагнация. Борците за независимост включват както либерали, така и традиционалисти – абсолютистки фракции, водени от офицери, натрупали опит в битките. Борбите между тях продължават до края на 19 век, а непрекъснатото редуване на кризи, революции и реставрации в крайна сметка довежда до извоюване на независимост от страна на испанските американски колонии през 1898 г.
Известен баланс между либерали и консерватори се постига с реставрацията на конституционната монархия в периода 1874 – 1931 г., но след това избухва Испанската гражданска война между републиканци и националисти. След края ѝ се установява националистичната диктатура на генерал Франсиско Франко, която продължава до 1975. Следвоенните десетилетия са относително стабилни (като се изключи движението на баските националисти за независимост) и страната отбелязва бърз икономически растеж през 60-те и 70-те години.
След смъртта на Франко през 1975 г. страната се завръща към формата на конституционна монархия начело с Хуан Карлос I и извършва успешен преход към демокрация. Испания става член на Европейската общност през 1986 (трансформирана в ЕС с Договора от Маастрихт от 1992) и в Еврозоната през 1999. Световната финансова криза засяга изключително силно Испания, защото слага край на десет години бурен икономически растеж и страната навлиза в рецесия.