господар на Парма от 14 век From Wikipedia, the free encyclopedia
Карло Висконти (на италиански: Carlo Visconti di Parma, * ноември 1359 в Милано, Сеньория Милано, † август 1403) от рода Висконти е господар на Парма (1364 г.).
Карло Висконти | |
господар на Парма | |
Лични данни | |
---|---|
Роден | |
Починал | |
Семейство | |
Династия | Висконти |
Баща | Бернабо Висконти |
Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
Бракове | Валентина Висконти Беатрис д’Арманяк |
Потомци | Марко Верде Бона Джанкарло |
Герб |
Карло е син на Бернабо Висконти (1323 – 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331 – 1384).[1] Негови баба и дядо по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала, господар на Виченца и Верона, и Тадеа да Карара. Има четири братя и десет сестри:
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата и е безмилостен тиранин.[2] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята му – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[3][4]
През 1379 г. баща му Бернабо Висконти разделя територията си между легитимните си синове: Марко, Лудовико, Карло, Родолфо и Джанмастино. Карло получава Кремона, Борго Сан Донино и Парма.
Карло е сгоден през 1380 г. за Валентина Висконти (* 1368, † 1408), дъщеря на братовчед му Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано. Получава папска була от папа Урбан VI за брака, но той не се осъществява.
През 1382 г. се жени за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на граф Жан II д’Арманяк и съпругата му Жан дьо Перигор, и вдовица на Гастон IV дьо Фоа-Беар.
На 6 май 1385 г. Джан Галеацо Висконти кара с хитрост да бъдат заловени чичо му Бернабо със синовете му Родолфо и Лудовико. И тримата са затворени в замъка на Трецо, където намират смъртта си. С този преврат Джан Галеацо поема властта над Милано. Принуден да отиде в изгнание, Карло бяга във Верона, за да потърси помощта на Скалиджери. Съпругата му Беатрис пък отива с първородния им син при Савоя. И дъщеря им Бона, и синът им Джанкарло са родени по време на изгнание.
Карло никога повече не се връща в Милано: на 19 септември 1391 г. той сключва споразумение с Джан Галеацо във Венеция, с което се отказва от наследствените си права върху властта в замяна на пожизнена рента и задължението да живее в Бавария. По-късно обаче Джан Галеацо му разрешава да се установи във Венеция.
Умира през 1403 г. на 43-годишна възраст.
∞ за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на граф Жан II д’Арманяк Дебелия, от която има двама сина и две дъщери:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.