Кирилица
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Quick Facts Информация, Тип ...
Кирилица | |
Румънски текст от 1780 година, написан на кирилица | |
Информация | |
---|---|
Тип | азбука |
Езици | Абхазия Адигея Башкирия Беларус Босна и Херцеговина България Кабардино-Балкария Казахстан Киргизстан Коми Монголия Мордовия Русия Марий Ел Северна Македония Сърбия Таджикистан Украйна Удмуртия Хърватия Черна гора Чувашия |
Създател | Климент Охридски |
Създаден | около 940 г. |
Период на използване | най-ранните варианти съществуват от 893 г. до 940 г. |
Родителски системи | Египетски йероглифи
|
Сродни писмености | латиница, готическа азбука, арменска азбука, грузинска азбука, глаголица |
Посока на писане | от ляво на дясно |
ISO 15924 | Cyrl / Cyrs |
Уникод име | Cyrillic |
Кирилица в Общомедия |
Close
В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век.[1][2][3] В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е използвала и в Румъния.