![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ad/Glass_of_milk_on_tablecloth.jpg/640px-Glass_of_milk_on_tablecloth.jpg&w=640&q=50)
Колоид
From Wikipedia, the free encyclopedia
В химията, колоид е смес, в която едното от веществата, наречено дисперсна фаза, е равномерно разпределено във второто вещество, наречено дисперсна среда. Понякога разпръснатото вещество се нарича колоид,[1] а терминът колоиден разтвор се отнася недвусмислено за общата смес. За разлика от класическия разтвор, чиито вещества представляват само една фаза, колоидът има дисперсна фаза и непрекъсната фаза (дисперсна среда). За да се квалифицира като колоид, сместа трябва да не седиментира или да ѝ отнема много дълго време за да седиментира.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ad/Glass_of_milk_on_tablecloth.jpg/640px-Glass_of_milk_on_tablecloth.jpg)
Диспергираните частици имат диаметър между 1 и 100 нанометра.[2] Такива частици обикновено се забелязват лесно през електронен микроскоп. Хомогенните смеси с дисперсна фаза от порядъка на този размер често се наричат колоидни аерозоли, колоидни емулсии, колоидна пяна, колоидни дисперсии или хидрозоли. Диспергираните частици или капки се влияят основно от физикохимията на повърхностите на колоида.
Някои колоиди са полупрозрачни, поради ефекта на Тиндал, при който светлината се разсейва от частиците в колоида. Други колоиди могат да бъдат непрозрачни или да имат лек цвят.
Колоидните разтвори са обект на изследване в колоидната химия. Тази научна област е въведена през 1845 г. от италианския химик Франческо Селми[3] и бива допълнително проучвана след 1861 г. от шотландския учен Томас Греъм.[4]