Кореща
исторически район на Македония, Гърция / From Wikipedia, the free encyclopedia
Корѐща, произнасяно в местния диалект Корèшча, често членувано Корещата (на гръцки: Κορέστια, Корестия, на македонски: Корешта) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция. Областта е разположена в Северозападната част на страната на територията на административна област Западна Македония.
Тази статия е за областта. За селото вижте Кореща (село).
Корещата обхваща следните селища:
- От дем Костур: Габреш (Гаврос), Дреновени (Кранионас), Жервени (Агиос Антониос), Кономлади (Макрохори), Кореща (Корестия), Поздивища (Халара), Статица (Мелас), Чърновища (Маврокамбос), Сливени (Коромилия), Жупанища (Левки), Косинец (Йеропиги), Дъмбени (Дендрохори) и заличеното Лабаница (Агиос Димитриос).
- От дем Преспа: Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Руля (Котас), Желево (Андартико), Ощима (Тригоно), Търнава (Прасино) и заличените Въмбел (Мосхохори) и Бесвина (Сфика);
Понякога към областта е причислявано и село Връбник (на албански Върник)[1] както и Височица[1] и Капещица, които днес се намират в Албания.[2]
Така областта граничи на северозапад с планината Корбец (Трикларио), на североизток с Бигла (Варнудас), на югоизток с областта Пополе и на югозапад с Нестрамско. Дели се на Долна и Горна Кореща.
През Корещата протича река Бистрица, Желевската или Рулската река (смятана понякога за начало на Бистрица) и нейният приток Белишката река, Дрено̀вската река.
Първото споменаване на Корещата е в една грамота на император Василий II, издадена в 1019 година – веднага след завоюването на България – с която се определят правата на понижената в архиепископия Охридска патриаршия.