Крайцер скаут
From Wikipedia, the free encyclopedia
Крайцер скаут (на английски: scout cruiser) е подклас на крайцеритеот началото на 20 век, съществувал във военноморските сили на ред страни. Строителството на крайцери скаути е предизвикано най-вече от стремителния ръст на скоростните и бойните характеристики на разрушителите. За идеологически предшественик на крайцерите скаути е прието да се счита бронепалубният крайцер на Руския императорски флот „Новик“[1]. Крайцерите скаути за първи път се появяват в Кралския военноморски флот на Великобритания, където получават и най-голямото си развитие. Освен това те се строят и проектират за военните флотове на редица други страни. Предназначени са да изпълняват ролята на лидери на флотилиите разрушители и бързоходни разузнавачи при ескадрите от линейните сили[2]. Тяхната най-ярка черта става приоритетът към максимална скорост в ущърб на всички останали характеристики. При това първите скаути фактически представляват значително увеличени разришители. Обаче вече към началото на Първата световна война този подход е признат за неверен в болшинството от флотовете и последващото развитие на скаутите е прекратено в полза на строителството на пълноценни леки крайцери[3].