Македонизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология,[1][2] която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.[3][4]
В науката се спори доколко през ранната античност е съществувало някакво отделно от елинското македонско самосъзнание, но населението на Антична Македония е било почти напълно елинизирано още преди Новата ера.[5] Впоследствие, през Средновековието то е християнизирано и донякъде романизирано по време на Римската и Византийската империя и славянизирано по време на Българското и Сръбското царство. През Османската епоха на Балканите също няма следи от отделна македонска идентичност или език, а местното православно население е част от т. нар. рум миллет, в който султански ферман от 1680 г. различава гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и българи (булгар).[6] В началото на XX век македонистките идеи започват да се разпространяват от шепа интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Тези идеи започват да набират популярност в региона след Първата световна война, но до края на Втората световна война не са преобладаващи сред македонските славяни.
След Втората световна война македонистката идеология става официална доктрина в Социалистическа република Македония и налага там македонско национално съзнание и език.[7][8][9][10][11]