Мао Дзъдун
китайски политик (1893–1976) / From Wikipedia, the free encyclopedia
Мао Дзъдун (традиционно се изписва и като Мао Дзедун) (на китайски: 毛泽东) е китайски революционер, политик и теоретик на комунизма.
- Мао пренасочва насам. За други значения вижте Мао (пояснение).
Мао Дзъдун 毛澤東 | |
китайски политик (1893–1976) | |
Роден |
26 декември 1893 г.
|
---|---|
Починал | 9 септември 1976 г. (82 г.)
|
Погребан | Мавзолей на Мао Дзъдун, Пекин, Китай |
Етнос | Хан[1] |
Религия | атеизъм |
Учил в | Първи хунански университет |
Политика | |
Партия | Китайска комунистическа партия Гоминдан (1923 г. – 1927 г.) |
2-ри председател на Китайската комунистическа партия | |
20 март 1943 – 9 септември 1976 | |
Председател на Националния комитет на народната политическа консултативна конференция | |
21 септември 1943 – 25 декември 1954 | |
Председател на Централната военна комисия | |
23 август 1945 – 23 август 1949 8 септември 1954 – 9 септември 1976 | |
Член на ОСНП | |
15 септември 1954 – 18 април 1959 21 декември 1964 – 9 септември 1976 | |
Председател на Китайската народна република | |
27 септември 1954 – 27 април 1959 | |
Семейство | |
Съпруга | Луо Исиу (1908 – 11 февруари 1910) Ян Кайхуей (1920 – 1930) Хъ Дзъджън (1928 – 1938) Дзян Цин (20 ноември 1938 – 9 септември 1976)[1] |
Деца | 10 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Мао Дзъдун в Общомедия |
Той оглавява Китайската комунистическа партия (ККП) през 1943 г., а от нейното основаване през 1949 г. до своята смърт през 1976 г. е начело и на Китайската народна република. Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната стратегия, както и политиката, провеждана от него, днес са известни с общото наименование маоизъм.
Мао Дзъдун продължава да бъде противоречива историческа фигура, като оценките за него все още предизвикват ожесточени спорове. Комунистическият режим в Китай официално го смята за велик революционер, политически стратег, военен гений и спасител на нацията. Много китайци смятат също, че със своята политика той поставя стопанските, технически и културни основи на съвременен Китай, превръщайки го от страна с аграрно общество във водеща световна сила. Освен това Мао е разглеждан като поет, философ и визионер, до голяма степен в резултат на култа към личността му, който е формиран, докато е на власт.[2] Портретът на Мао продължава да стои на видно място на централния пекински площад „Тиенанмън“ и присъства на всички банкноти на китайския юан.
В същото време политическите кампании на Мао Дзъдун, като Големият скок напред и Културната революция, са осъждани заради милионите жертви и предизвиканите от тях масов глад и поражения върху китайската култура, общество и икономика. Според различни оценки управлението на Мао от 1949 до 1976 г. е довело до смъртта на 40 до 70 млн. души.[3][4][5][6][7][8][9] След идването на власт на Дън Сяопин през 1978 г. политическият курс на Мао до голяма степен е изоставен за сметка на мащабни икономически реформи.