Мегали идея
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мега̀ли идѐя (на гръцки: Μεγάλη Ιδέα, „Велика идея“) е иредентистки проект на гръцкия национализъм от XIX-XX век за обединение в една държава на всички територии с етнически гръцко присъствие.[1]
Мегали идеята присъства в гръцкото обществено съзнание още от създаването на ограниченото по територия Гръцко кралство през 1821 година, макар самото понятие да е въведено през 1844 година в реч на министър-председателя Йоанис Колетис.[2] Концепцията заема важно място в гръцката вътрешна политика и определя външната политика на страната в продължение на десетилетия, чак до поражението в Гръцко-турската война през 1922 година и последвалите масови размени на население със съседните страни.
Териториалният обхват на мегали идеята варира през годините и при различни автори, като често обхваща и области, в които мнозинството от населението не е гръцко. В най-амбициозните варианти тя включва вътрешността на Мала Азия и голяма част от Балканския полуостров до Дунав на север. След създаването на самостоятелна Българска държава плановете за разширение на север постепенно се ограничават до южните части на Македония и Тракия.[3]