Меркантилизмът е икономическа теория, смятана за форма на икономическия национализъм[1], появила се в края на XV и началото на XVI век в Италия, но истинското си изражение намира в политиката на Англия след победата над Нидерландия.
Понятието меркантилизъм произлиза от латинската дума mercor – „купувам“ и mercary – „развивам търговия“. Съществуват ранен и късен меркантилизъм. При ранния водеща идея е при всяка сделка износът да надвишава вноса, а при късния е възможно и обратното, но като цяло годишният баланс на държавата да бъде положителен. Всичко се концентрира върху парите под формата на благородни метали. В основата на меркантилизма стоят следните принципи:
богатството се създава от труда, но се изразява в злато и сребро;
конкуренцията е вредна, тя трябва да се избягва и предотвратява;
държавната власт е длъжна да привлече пари и да обезпечи монопола на националните търговци както на вътрешния, така и на външния пазар.
Представители в Англия са били Уилям Стафорд (ранен) и Томас Ман (късен), във Франция – Жан Боден, Франсоа Кене, Антоан Монкретиен и Жан-Батист Колбер, в Италия – Антонио Сера, Бернардо Даванцати и Гаспари Скаруфи, в Германия – Йохан Бехер, Филип Вилхелм фон Хьоринг и Йохан Хайнрих Юстий и в Русия – Юрий Крижами и Иван Посошков.
Основни принципи на системата:
обращението на пари е основна сфера на стопанството;
абсолютна форма на богатството са парите (благородните метали);
останалите блага са богатство само ако се реализират в пари;
производството е само предпоставка за богатството;
непосредствен източник на богатство и печалби е обращението;
натрупването на богатството се извършва под формата на печалби от външната търговия или добива на благородни метали (виж и златна треска);
вътрешната търговия само разпределя това богатство.
Приносни моменти на меркантилистическата политика:
богатството е не в парите като такива, а в определените способи за тяхното добиване и употреба;