Метадон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Метадонът (продаван и под търговската марка „Долофин“) е опиоид, използван за лечение на болка и като поддържаща терапия или като помощ при детоксикация на хора със зависимост към опиоиди. Детоксикация, използваща метадон, може да бъде направена сравнително бързо, за по-малко от месец или постепенно за около шест месеца. Метадонът се натрупва в организма постепенно, затова една единична доза има краткотраен ефект, а максимален ефект се достига след пет дни на употреба. Ефектът трае около шест часа след прием на единична доза и ден и половина при прием с продължителна употреба при хора с нормална чернодробна функция. Метадонът обикновено се приема през устата и рядко чрез инжектиране в мускул или вена.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Метадон | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₂₁H₂₇NO |
Моларна маса | 309,209 u[1] |
Идентификатори | |
CAS номер | 76-99-3 |
PubChem | 4095 |
ChemSpider | 3953 |
DrugBank | 00333 |
KEGG | C07163 |
MeSH | D008691 |
ChEBI | 6807 |
ChEMBL | CHEMBL651 |
ATC | N07BC02 |
SMILES | CCC(=O)C(CC(C)N(C)C)(C1=CC=CC=C1)C2=CC=CC=C2 |
InChI | InChI=1S/C21H27NO/c1-5-20(23)21(16-17(2)22(3)4,18-12-8-6-9-13-18)19-14-10-7-11-15-19/h6-15,17H,5,16H2,1-4H3 |
InChI ключ | USSIQXCVUWKGNF-UHFFFAOYSA-N |
UNII | UC6VBE7V1Z |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Метадон в Общомедия |
Страничните ефекти са подобни на тези на други опиоиди. Обикновено те включват световъртеж, сънливост, повръщане и потене. Сериозните рискове включват злоупотреба с опиоиди или риск от затруднено дишане. Може да възникне и сърдечна аритмия, включваща продължителен QT. Броят на смъртните случаи в Съединените щати, включващи отравяне с метадон, през 2011 са 4418, което е 26% от всичките смъртни случаи от отравяне с опиоиди. Рисковете са по-високи с по-големите дози. Метадонът е създаден чрез химичен синтез и въздейства върху опиоидните рецептори.
Метадонът е разработен в Германия около 1937 до 1939 година от Густав Ерхарт и Макс Бокмил. Одобрено е за използване в Съединените щати през 1947 година. Метадонът е в списъка на основните лекарства на световната здравна организация. В световен мащаб през 2013 година са произведени около 41 400 килограма. Регламентиран е подобно на други наркотични вещества. В Съединените щати производството е сравнително евтино.
Метадонът има същите характеристики като всеки друг опиоид, и в днешно време се използва най-вече в заместителната опиоидна терапия, за да замени хероина и аналгетиците, получавани с рецепта, като Vicodin (Викодин), Oxycontin (Оксиконтин), Percocet (Перкоцет),
Метадонът има по-слабо изразен еуфоричен ефект, отколкото този на другите опиати, в дози, достатъчни за ефективно потискане на абстинентния синдром и наркотичния глад. Във високи дози обаче метадонът също има забележим еуфоричен ефект. Той също създава чувството за благополучие, макар и не толкова силно изразено, колкото при хероина. Проблемът е в това, че метадонът сам по себе си е много пристрастяващ опиоид, както физически, така и психически. Синдромът на абстиненция от метадон е много по-тежък от този на който и да е от другите наркотици, които той заменя. Зависимият от хероин може да продължи да използва метадон, за да избегне преминаването през сиптомите на абстиненцията, по същия начин както първоначалното му злоупотребяване с хероин. С други думи, метадонът е много често избор за опиоидна терапия на зависимостта от хероин. Често се получават ситуации, в които човек просто сменя един вид зависимост с друг. Голямо разочарование е, когато зависимият се обърне към някого за помощ, изведнъж да установи, че се е оказал в много по-лоша ситуация. Зависимостта от метадон е сериозен медицински и социален проблем.