Министерството на отбраната е правителствен орган , част от изпълнителната власт (кабинета) на дадена суверенна държава , който осъществява държавната политика в областта на ръководството на въоръжените сили (сухопътни , военноморски и военновъздушни ) в мирно време и по време на война. Ръководи се от министъра на отбраната .
Българското военно министерство през 1920-1930-те години
Министерството на отбраната води началото си от предходното Министерство на войната или Военно министерство и контролира всички отрасли на армията. Преди началото на Втората световна война повечето „Военни министерства“ са армейски, докато Военноморските и Военновъздушните сили – два отделни отрасли. Така армията се ръководи от министерството, а отделните отрасли на ВВС и ВМС от главнокомандващи офицери. През 1953 г. руснаците създават „Министерството на Военноморските сили “ успоредно с това на „войната “.
В днешно време отраслите на въоръжените сили са обединени в едно общо ведмонство, с цел осигуряване на „цялостната отбрана“, а името „войната“ е преименувано на „отбраната“. Според източници в Индия „името Военно министерство се посреща нежелателено, в смисъл, че понятието има агресивен аспект, който е несъвместим с индийските традиции “[1] .
именувани като „Министерство на отбранта“
Министерство на отбраната на Афганистан
Министерство на отбраната на Албания
Министерство на отбраната на Аржентина
Министерство на отбраната на Армения
Министерство на отбраната на Азербейджан
Министерство на отбраната на Бангладеш
Министерство на отбраната на Bеларус
Министерство на отбраната на Белгия
Министерство на отбраната на Босна и Херцеговина
Министерство на отбраната на Бразилия
Министерство на отбраната на България
Министерство на отбраната на Бурма
Министерство на народната отбрана на Камбоджа
Министерство на народната отбрана на Чили
Министерство на народната отбрана на Народна република Китай
Министерство на народната отбрана на Китай
Министерство на народната отбрана на Колумбия
Министерство на отбраната на Хърватия
Министерство на отбраната на Чехия
Министерство на отбраната на Дания
Министерство на народната отбрана на Еквадор
Министерство на отбраната на Естония
Министерство на отбраната на Етиопия
Министерство на отбраната на Финландия
Министерство на отбраната на Франция
Министерство на народната отбрана на Гърция
Министерство на народната отбрана на ГДР
Федерално министерство на отбраната на Германия
Министерство на отбраната на Гватемала
Министерство на отбраната на Индия
Министерство на отбраната и логистиката на въоръжените сили на Иран
Министерство на отбраната на Ирак
Министерство на отбраната на Израел
Министерство на отбраната на Италия
Министерство на отбраната на Япония
Министерство на отбраната на Кувейт
Министерство на отбраната на Латвия
Министерство на народната отбрана на Ливан
Министерство на народната отбрана на Либерия
Министерство на народната отбрана на Литва
Министерство на отбраната на Малайзия
Министерство на отбраната на Черна Гора
Министерство на отбраната на Намбия
Министерство на отбраната на Непал
Министерство на отбраната на Нидерландия
Министерство на отбраната на Нова Зеландия
Министерство на отбраната на Нигерия
Министерство на народните въоръжени сили на Северна Корея
Министерство на отбраната на Норвегия
Министерство на отбраната на Пакистан
Министерство на отбраната на Перу
Министерство на народната отбрана на Полша
Министерство на народната отбрана на Португалия
Министерство на отбраната на Румъния
Министерство на отбраната на Русия
Министерство на отбраната на Руанда
Министерство на отбраната на Република Македония
Министерство на народната отбрана на Сао Томе и Принсипи
Министерство на отбраната и авиацията на Саудитска Арабия
Министерство на отбраната на Сърбия
Министерство на отбраната на Словения
Министерство на отбраната на Сингапур
Министерство на отбраната на Шри Ланка
Министерство на отбраната на Сомалия
Министерство на народната отбрана на Северна Корея
Министерство на отбраната на Съветския съюз
Министерство на отбраната на Испания
Министерство на отбраната на Швеция
Министерство на отбраната на Сирия
Министерство на народната отбрана на Турция
Министерство на отбраната на Тунезия
Министерство на отбраната на Тайланд
Министерство на отбраната на Украйна
Министерство на отбраната на Великобритания и Северна Ирландия , от 1964 г.
Министерство на отбраната на Великобритания и Северна Ирландия (1947–1964) , предишното ведомство на Обединеното кралство.
Министерство на отбраната на Виетнам
Министерство на отбраната на Югославия
Министерство на отбраната на Зимбабве
Министерство на отбраната на САЩ
Министерство на отбраната на Австралия
Министерство на отбраната на Канада
Министерство на отбраната на Ирландия
Министерство на отбраната на Филипините
Министерство на отбраната на Северна Африка
Федерално министерство на отбраната, гражданската защита и спорта на Швейцария
Министерство на отбраната на щата Джорджия на САЩ
Министерство на отбраната, ветераните и извънредните ситуации на щата Мейн на САЩ
именувани като „Министерство на войната“ или „Военно министерство“
Министерство на войната на Кралство Бавария
Министерство на войната на Бразилия
Министерство на войната на Япония
Министерство на войната на Мексико
Министерство на войната на Прусия
Министерство на войната на Русия
Министерство на войната на САЩ
Имперско министерство на войната
( (en)) Nagendra Singh, The theory of force and organisation of defence in Indian constitutional history: from earliest times to 1947 (1969), с. 253.