From Wikipedia, the free encyclopedia
Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.
Монголски език монгол хэл | |
/mɔŋɢɔ̆ɮ xeɮ/ | |
Страна | Монголия, Китай и др. |
---|---|
Регион | Източна Азия |
Говорещи | 5 700 000 |
Писменост | Монголска писменост |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Монголски Северномонголски Централномонголски Монголски | |
Официално положение | |
Официален в | Монголия |
Регулатор | Държавен езиков институт |
Кодове | |
ISO 639-1 | mn |
ISO 639-2 | mon |
ISO 639-3 | mon |
Географско разпространение на монголския език в Евразия (червено) | |
Монголски език в Общомедия |
Историята на монголския език се дели на три основни периода.
Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.
Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През XVII век монголците приемат тибетския будизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.
От XVII век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.
След образуването на Монголската Народна Република (през 1924 г.) се преминава към кирилицата.
Дългите гласни са удвоени кратки гласни. Произнасят се с натъртване, а не с удължаване.
Ако след буквата „н“ има гласна, гласната не се произнася.
Ако след буквата „н“ има съгласна, тогава „н“ се произнася като „нг“.
Буква | Название на монголски | МФА | Произношение на български | Буква | Название на монголски | МФА | Произношение на български | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Аа | а | a | а | Пп | пэ | (pʰ), (pʰʲ) | п | |
Бб | бэ | p,pʲ, b | б | Pp | эр | r,rʲ | р | |
Вв | вэ | w,wʲ | в | Сс | эс | s | с | |
Гг | гэ | ɡ,ɡʲ,ɢ´, k | г | Тт | тэ | tʰ,tʰʲ | т | |
Дд | дэ | t,tʲ | д | Уу | у | ʊ | у | |
Ее | е | jε~jɜ, e | е | Үү | ү | u | у (твърдо) | |
Ёё | ё | jɔ | йо | Фф | фэ~фа~эф | (f) | ф | |
Жж | жэ | tʃ | дж | Хх | хэ~ха | x,xʲ | х | |
Зз | зэ | ts | дз | Цц | цэ | tsʰ | ц | |
Ии | и | i | и | Чч | чэ | tʃʰ | ч | |
Йй | хагас и | i | ѝ | Шш | ша~эш | ʃ | ш | |
Кк | ка | (k), (kʲ) | к | Щщ | ща~эшчэ | (stʃ) | щч | |
Лл | эл | ɮ,ɮʲ | л | Ъ ъ | хатуугийн тэмдэг | " | ||
Мм | эм | m,mʲ | м | Ыы | эр үгийн ы | i | ъй | |
Нн | эн | n,nʲ | н | Ьь | зөөлний тэмдэг | ʲ | ' | |
Оо | о | ɔ | о | Ээ | э | e | е | |
Өө | ө | o | йо | Юю | ю | jʊ, ju | ю | |
Яя | я | ja, j | я |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.