Народен фронт
From Wikipedia, the free encyclopedia
Народен фронт се нарича всеки политически съюз, който обикновено обединява левите и центристки сили (социалдемократи, комунисти, радикали и др.) за противодействие на десните сили. Според друго определение това е всяка коалиция между партии на работническата и средната класа с цел защита на демократичните форми срещу предполагаема фашистка атака. Понятието възниква към средата на 30-те години на ХХ век, когато напредъкът на фашизма, заедно с промяната във външната политика на СССР, кара комунистическите партии в Европа да се обединят със социалисти, либерали и умерени партии в народни фронтове, насочени срещу фашизма.[1]
Правителства на народни фронтове управляват във Франция (1935 – 1938), Испания (1936 – 1939), Чили (1938 – 1941). През Втората световна война в редица страни са създадени национални антифашистки народни фронтове, които взимат властта от фашистки режими в Европа по време и след войната – така например Отечественият фронт организира завземането на властта в България през 1944 г.
Политически организации, наречени „народни фронтове“, възникват и в някои републики в СССР по време на перестройката, съчетавайки идеите за национално възраждане и за демократични промени[2].