From Wikipedia, the free encyclopedia
Никита Пигонит (на гръцки: Νικήτας Πηγουνίτης) е византийски патриций и стратег на Драч и областта му в началото на 1018 г. През февруари същата година отбива нападението на българския цар Иван Владислав, който загива в битката.[2] В панегирик за дъщерята на Пигонит (омъжена за брата на император Константин X Дука[3]) известният книжовник Михаил Псел твърди, че драчкият военачалник сам е сразил Иван Владислав, с което е допринесъл решително за покоряването на България от византийците. По-достоверно обаче е сведението на Михаил Деволски, който съобщава, че по време на двубоя българският цар е бил убит от двама войници, притичали се на помощ на Пигонит.[4]
Никита Пигонит | |
Починал | 1057 г.
|
---|---|
Семейство | |
Род | Пигонити |
Деца | Ирина Пигонитиса[1] |
През 1033 – 1034 г. Никита Пигонит е назначен за наместник на тема Васпуракан, за да се справи с натиска на азерите Равадиди. С помощта на наемническа руска дружина успява да отвоюва крепостта Беркри (до североизточния бряг на Ван) и убива местния емир.[5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.