Новак Джокович
сръбски тенисист / From Wikipedia, the free encyclopedia
Нòвак Джòкович (на сръбски: Новак Ђоковић или Novak Đoković) е сръбски професионален тенисист. В момента той е класиран като световен номер 1 на сингъл от Асоциацията на професионалистите по тенис (ATP). Джокович е бил класиран като номер 1 в света за рекордните общо 407 седмици за рекордните 13 различни години и е завършвал като номер 1 в края на годината рекордните осем пъти.[3] Той е спечелил рекордните за всички времена 24 титли от Големия шлем за мъже на сингъл, включително рекордните десет титли от Australian Open. Като цяло той е спечелил 98 титли на сингъл, включително рекордните 71 Големи титли, което включва рекордните му 24 титли от Големия шлем, рекордните 40 титли на Masters и общо рекордните седем шампионата в края на годината. Джокович е единственият човек в историята на тениса, който е действащ шампион и на четирите големи турнира едновременно на три различни настилки. На сингъл той е единственият човек, постигнал троен Голям шлем в кариерата си и единственият играч, завършил Златен Мастърс в кариерата си, постижение, което е постигнал два пъти.
Новак Джокович | |
Novak Đoković | |
Джокович вдига трофея на Уимбълдън, 2019 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | Сърбия |
Роден | 22 май 1987 г. (на 36 г.)
|
Живее в | Монако |
Височина / Тегло | 188 cm / 77 kg |
Прякор(и) | Ноле Джокера |
Кариера | |
Професионална | 2003 |
Пари от наградни фондове | $ 180 937 203 [1] |
Сингъл | |
Победи-загуби | 1098–217 |
Титли от Големия шлем | 24 |
Титли от ATP | 98 |
Други титли | 6 |
Най-висока позиция | 1 (4 юли 2011) |
Настояща позиция | 1 (8 януари 2024)[2] |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Шампион (2008, 2011, 2012, 2013, 2015, 2016, 2019, 2020, 2021, 2023) |
Ролан Гарос | Шампион (2016, 2021, 2023) |
Уимбълдън | Шампион (2011, 2014, 2015, 2018, 2019, 2021, 2022) |
ОП на САЩ | Шампион (2011, 2015, 2018, 2023) |
Двойки | |
Победи-загуби | 63–80 |
Титли от ATP | 1 |
Други титли | 1 |
Най-висока позиция | 114 (30 ноември 2009) |
Отборно | |
Купа Дейвис | Сърбия 2004 – |
Хопман Къп | Сърбия 2006, 2008 |
Друго | |
Летни олимпийски игри Пекин 2008 – сингъл | |
Информацията е актуална към 4 декември 2023 | |
Новак Джокович в Общомедия |
Джокович започва професионалната си кариера през 2003 г. На 20-годишна възраст той прекъсва поредицата на Роджър Федерер и Рафаел Надал от 11 последователни мейджъра, за да спечели първата си голяма титла на Australian Open през 2008 г. До 2010 г. Джокович се отделя от останалата част от играчите и в резултат на това триото Федерер, Надал и той е наричано „Голямата тройка“ сред феновете и коментаторите. През 2011 г. Джокович се изкачва до номер 1 за първи път, спечелвайки три мейджъра и рекордните за онова време пет Мастърс титли, постигайки 10–1 срещу Надал и Федерер по пътя. Той остава най-успешният играч в мъжкия тенис до края на десетилетието. През 2015 г. Джокович прави най-успешния си сезон, достигайки 15 последователни финала, спечелвайки рекордните за сезона 10 големи титли и побеждавайки рекордните 31 играчи от топ 10 по пътя си. Неговата доминираща серия продължава до Откритото първенство на Франция през 2016 г., където завършва некалендарна година от Големия шлем и първия си турнир от Големия шлем в кариерата, като става първият човек след Род Лейвър през 1969 г., който държи и четирите големи турнира едновременно и поставя рекорд по точки в ранглистата от 16 950. През 2017 г. Джокович страда от контузия в лакътя, която отслабва резултатите му до Шампионата Уимбълдън през 2018 г., където той печели титлата, докато е номер 22 в света. Оттогава Джокович продължава да бъде доминираща сила в турнира, като печели 11 големи титли и завършва втория и третия си турнир от Големия шлем в кариерата. Поради противопоставянето си на ваксинирането срещу COVID-19, Джокович е принуден да пропусне много турнири през 2022 г., по-специално Australian Open и US Open; в тези големи събития той е фаворит за спечелване.[4] Една година след спора си за австралийската виза, Джокович се завръща успешно в Мелбърн, като си връща трофея от Откритото първенство на Австралия през 2023 г. за да спечели рекордните 22 големи титли;[5] след това той печели Откритото първенство на Франция, за да стане притежател на категоричния рекорд за най-много спечелени големи турнири в мъжкия тенис.[6]
Представлявайки Сърбия, Джокович извежда националния отбор по тенис до първата му титла за Купа Дейвис през 2010 г. и до встъпителната титла в ATP Cup през 2020 г. Той също така печели бронзовия медал за страната си на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Джокович е носител на ордена „Свети Сава“, ордена „Звездата на Караджордже“ и ордена на Република Сръбска. Другите му награди включват четирикратно обявяване за Световен спортист на годината на Laureus (2012, 2015, 2016 и 2019) и за задгранична спортна личност на годината на BBC за 2011 г.
Освен конкуренцията, Джокович е избран за президент на Съвета на играчите на ATP през 2016 г. Той се оттегля през 2020 г., за да оглави нова тенис асоциация само за играчи; Асоциацията на професионалните тенис играчи (PTPA), основана от него и Васек Поспишил, позовавайки се на необходимостта играчите да имат повече влияние върху тура и застъпвайки се за по-добра структура на паричните награди за играчи с по-нисък ранг.[7] Джокович е активен филантроп. Той е основател на фондация Новак Джокович, която се ангажира да подкрепя деца от общности в неравностойно положение.[8] Джокович е назначен за посланик на добра воля на УНИЦЕФ през 2015 г.[9]