Нормала
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нормала в геометрията е обект (права или вектор), който е перпендикулярен на даден обект. Например, в двуизмерния случай, нормалната права към крива в дадена точка е правата, перпендикулярна на допирателната на кривата в тази точка.[1] В триизмерния случай нормалната повърхност към повърхност в точка P е вектор, който е перпендикулярен на допирателната равнина на тази повърхност при P (нормален вектор). Терминът се използва и като прилагателно: нормална права към крива, нормална компонента на сила, нормален вектор и т.н. Идеята на нормалността се обобщава до ортогоналност.
Тази идея е обобщена до диференциално многообразие от случайно измерение, влизащо в Евклидово пространство. Нормалното векторно пространство на многообразие в точка P е редица от вектори, които са ортогонални на допирателното пространство при P. В случая на диференциалните криви, векторът на кривата е нормален вектор от особен интерес.
Нормалата често се използва в компютърната графика за определяне на ориентацията на повърхност спрямо източник на светлина за шейдинг или за определяне на ориентацията на всеки от ъглите на за имитиране на крива повърхност.