Нормализация (политика)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нормализация е термин, с който се обозначават политическите процеси след окупацията на Чехословакия от армиите на Варшавския договор през 1968 г. – т.нар. Операция Дунав. Нормализацията слага край на промените в чехословашкото общество, т.нар. Пражка пролет. След подписване на Московския протокол през август 1968 г. и в изпълнение каузите в него настъпва необходимост от „нормализиране на условията“ в страната – официалното оправдание за репресиите, извършените чистки в редиците на Комунистическата партия на Чехословакия, уволненията от работа по политически причини, възстановяване на цензурата, закриване на много политически сдружения и организации, и т.н. Постепенното „стабилизиране“ на комунистическата власт в Чехословакия се осъществява най-вече през 1970 г. Чистките в армията се провеждат през годините 1970 – 1974 г.[1]
Нормализация (политика) | |
Информация |
---|
През 80-те години на 20. век в комунистическата пропаганда използва термина „Нормализация“ и за определяне на взаимоотношенията между държавите и за квалификация на ситуация в чужбина, особено в Полша.[2] Често терминът се използва за обозначаване на цялата епоха от развитието на Чехословакия – от 1968 г до 1989 г. Тава включва и времето когато „процесът на нормализация“ вече не се е осъществявал, но „нормализационните“, репресивни мерки са останали в сила.[3]
Терминът Нормализация е включен в „Московския протокол“, обявяващ фактическата капитулация на Чехословакия и легитимиращ окупационния режим. Московският протокол е подписан 27 август 1968 г. в Москва. В него е записано:
„Чехословашките представители подписали този документ изразиха своята решимост да постигнат нормализиране на условията в нашата страна на основата на марксизма-ленинизма, да възстановят ръководната роля на партията и авторитета на държавната власт на работническата класа, да изключат контрареволюционните организации от политическия живот и да укрепят международните връзки на Чехословакия със Съветския съюз и другите социалистически съюзници.“
От чехословашка страна протоколът е подписан от президента на Чехословакия Лудвик Свобода, Густав Хусак, Васил Биляк, Александър Дубчек и други чехословашки политици, заемащи про-комунистически, интернационални позиции, активни участници в преговорите в Москва.[4]
През целия период на Нормализация на територията на Чехословакия са разположени съветски окупационни войски. През 70-те и 80-те години на миналия век прилаганите репресиите са по-леки и по-прикрити от тези извършвани през 50-те години. Прилагат се методите на съветската версия на неосталинизма, приспособени към условията в Централна Европа.