Нормани
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нормани, в превод „Северни хора“[1] (на франкски език: Northmanni; на френски: Normands; на латински: Nortmanni), са етническа група, създала се вследствие на контакта между викингите, заселили се в северните райони на днешна Франция и местното население[2][3][4]. Заселването е предшествано от нападения срещу франкското крайбрежие в началото на IX век, извършвано с кораби от Скандинавия. Това са датчани, които концентрират атаките си основно във Фризия, и норвежци от Ирландия, атакуващи Аквитания.[5].
Нормани | |
Нормани от XI век в типично облекло, илюстрация от 1882 | |
Език | нормански |
---|---|
Религия | нордическа, римокатолицизъм |
Сродни групи | викинги, варяги |
Нормански владения към 1130 г. | |
Нормани в Общомедия |
Норманите получават политическа значимост след като през 911 г. между западнофранкския крал Шарл III Простовати и Ролон, предводител на уседналите в областта на Долна Сена нормани е сключен т. нар. „Договор от Сен Клер сюр Епт“, с който на заселниците им е признато владеенето на завзетите територии, като в замяна те се задължават да отбраняват устието на Сена от нови нашественици. Самият Ролон е обявен за „ярл“ или граф, с което се поставят основите на феодалното владение, получило името Нормандия. В началото на XI век областта става херцогство.[6]
Идентичността на норманите се оформя през първата половина на X век и продължава да се развива през следващите векове[7] чрез асимилация и смесване с коренните франки и гало-римляни.[8]. Макар че бързо се адаптират към обичаите на местните обитатели, норманите запазват много от чертите на своите викингски предци. Според средновековния монах Гофредо Малатера норманите показват пристрастие към боевете, придружена от почти безразсъден кураж, хитрост и ловкост, които вървят ръка за ръка с нечувана подлост. В своята експанзия към други части на Европа норманите си създават репутация на хора, способни на дръзки подвизи, в които често само неколцина мъже побеждават многократно по-многоброен враг. Ненадминат капацитет за бързо придвижване по море и суша, използване на брутална сила и предвидлив усет за употребата и стойността на парите са все черти, които характеризират норманите.[9]
Норманите играят голяма политическа, военна и културна роля в средновековна Европа и дори в Близкия изток. Те са известни с войнолюбивия си дух и впоследствие с християнската си набожност и стават горещи привърженици на католицизма, който възприемат[9]. Бързо възприемат романските езици на земите, в които се заселват, като техният диалект става известен като нормански или норманско-френски, важен литературен език. Херцогство Нормандия, което те формират чрез договор с франките, е един от големите феоди на средновековна Франция[10][11]. Норманите са създатели на уникалния романски стил в архитектурата и са известни с феодалното си право, музикалните традиции, военните постижения и иновации. Норманите основават кралство Сицилия в Южна Италия чрез завоевания, а експедицията на Уилям Завоевателя осъществява Норманското нашествие, довело до завоеванието на Англия[12]. От тези нови центрове норманското влияние се разпространява от Йерусалимското кралство и кръстоносните държави в Близкия изток, например Антиохийското княжество, до Шотландия, Уелс и Ирландия.