Нютон-метър
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нютон-метър (означение N·m) е единица за измерване на момента на силата в Международната система единици (SI). Един нютон-метър е равен на момента на силата, създаван от сила, равна на 1 N, относно точка, разположена на разстояние 1 m от линията на действие на тази сила.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bc/Moglf0200_Momento_de_fuerza.jpg/220px-Moglf0200_Momento_de_fuerza.jpg)
Съгласно правилата за форматиране, приети в SI, буквените означения на единиците, участващи в дадено произведение, се разделят с точка на средната линия (което е знакът за умножение, приет в SI). Допуска се също те да са разделени с интервал, стига това да не предизвика недоразумение. Символът „х“ за тази цел не се използва[1]. Редът на величините не трябва да се променя, за да не стане объркване с означението mN за милинютон.