Онгъл
From Wikipedia, the free encyclopedia
Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век. Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на дунавската делта, но точното им местонахождение не е установено безспорно. Името се среща у византийските историци и хронисти Теофан Изповедник (под формата Оглос) и патриарх Никифор (под формата Онглос). Предполага се, че укрепеният лагер на прабългарите е бил на несъществуващия днес остров Певки. Смята, че това име произхожда от старогръцката дума за „ъгъл“, но се поддържа и мнението, че на старотюркски думата има значение на „укрепено място“ с корен думата аул.[1]