Пагус
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пагус (на латински: Pagus, мн. ч. Pagi) е римски административен термин, обозначаващ селско подразделение на племенна територия, включващо отделни ферми, села (vici) и крепости (oppida), служещи за убежищe.[1][2][3] От Диоклециан (284–305 г. сл.н.е.) нататък се отнася до най-малката административна единица в една провинция.[4]