Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен
From Wikipedia, the free encyclopedia
Парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен е мисловен експеримент в квантовата механика, чиято първоначална цел е да покаже, че квантово-механичното описание на света е непълно и че след време квантовата механика би трябвало да отстъпи място на по-пълна (детерминистична) теория.
Серия статии на тема Квантова механика |
Основни понятия
Вълнова функция ⋅ Квантово състояние ⋅ Квантово заплитане ⋅ Съотношение на неопределеност на Хайзенберг ⋅ Корпускулярно-вълнов дуализъм ⋅ Принцип на Паули ⋅ Принцип на съответствието ⋅ Константа на Планк ⋅ Квант ⋅ Тунелен преход ⋅ Квантова суперпозиция
Теории
Експерименти
Статистики
Физици
Макс Планк · Луи дьо Бройл · Ервин Шрьодингер · Вернер Хайзенберг · Нилс Бор · Волфганг Паули · Макс Борн · Пол Дирак · Джон фон Нойман · Алберт Айнщайн · Дейвид Бом · Ричард Файнман · Хю Еверет · Юджин Уигнър
|
Този мисловен експеримент включва две частици A и B, чието квантово състояние по-късно учените ще нарекат сплетено. Ако разглеждаме цялата квантова система, състояща се от двете подсистеми А и В, то мисловният експеримент експериментът води до две взаимоизключващи се следствия:
- измерването на величини в подсистемата A има незабавно, отдалечено действие върху подсистемата B; или
- квантовата механика е непълна теория, в смисъл, че за да се опише резултатът от измерването в подсистема B след проведено измерване в подсистема A, е необходимо да се въведе скрита променлива.
Парадоксът на АПР е парадокс в смисъл, че приемането на някои на пръв поглед реалистични, но де факто грешни хипотези води до противоречие. Тези хипотези са, че една „физична“ теория трябва да е обективна (свойствата на наблюдаемите частици да съществуват независимо от това дали биват измервани) и локална (резултатът от измерване върху една частица да не влияе върху резултата от измерването на другата).