български генерал From Wikipedia, the free encyclopedia
Паун Илиев Бананов е български военен деец, генерал-майор от кавалерията, участник във всички войни в периода (1885 – 1918), командир на Лейбгвардейския конен полк (1913 – 1916) и 5-а конна бригада (1916 – 1918) и инспектор на конницата (1919 – 1921).
Паун Бананов | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1916 – 1944 |
Служи на | България |
Род войски | Кавалерия |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | неизв.
|
Паун Бананов е роден на 24 април 1868 година в Лясковец. Започва образованието си във Варненската мъжка гимназия, през 1885 година, все още ученик взема участие в Сръбско-българската война (1885) като доброволец от Сандровската ученическа чета.[1] След войната учител в Горна Оряховица (1886 – 1887), след което постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, завършва с 11-и випуск през 1889 и на 18 май е произведен в чин подпоручик.
След производството в чин, подпоручик Бананов е зачислен е към 1-ви конен полк. През 1890 г. е изпратен в Русия по усвояване на пионерното дело, след това служи в Пловдив като ковчежник. През 1893 е произведен в чин поручик, а през 1897 г. завършва висшия офицерски курс при военното училище в София, след което се завръща в 1-ви конен полк и командва конно-пионерен взвод (1898). През 1900 е произведен в чин ротмистър.
През 1901 година като ротмистър от 1-ви конен полк е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, което завършва през 1905 година.[2] След завръщането си в България през ноември 1905 година е назначен за командир на ескадрон в 4–и конен полк, през 1906 година е произведен в чин майор, през февруари е назначен за инструктор по ездата в Кавалерийската школа. В началото на 1909 година е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“[3], след което е назначен за командир на ескадрон в Лейбгвардейския конен полк. През май 1912 заема длъжността домакин на полка.
През Балканската война (1912 – 1913) майор Бананов е командир на допълващия ескадрон, който е в разпореждане на Главната квартира, на 18 май 1913 г. е произведен в чин подполковник, а на 23 септември същата година поема командването на Лейбгвардейския конен полк. На чело на полка е и през Междусъюзническата война (1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Бананов продължава командването на Лейбгвардейския конен полк и на 30 май 1916 г. е произведен в чин полковник. На 10 декември 1916 е назначен за командир на 5–а конна бригада, която командва до юни 1918 година. След примирието (септември – декември 1918) е командир на сборна конна бригада в Харманли и Ямбол. Служи като началник-щаб на Кавалерийската инспекция. В периода (1 декември 1919 – 1921) изпълнява длъжността инспектор на конницата, като на 1 декември 1920 година е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.
Генерал-майор Паун Бананов е женен за дъщерята на Павел Калянджи[4] и има 3 деца.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.