From Wikipedia, the free encyclopedia
Плоският уплътнител (плоско уплътнение) или още гарнитура на английски: gasket или на немски: Flachdichtung e механично статично уплътнение. Използва се за уплътняване между 2 или повече плоско повърхности, които се опират и свързват една с друга и трябва да се осигури херметичното им свързване. Така например при някои видове тръбни съединения, те осигуряват съединяването на тръбите чрез фланци, които се опират челно. Плоските уплътнители позволяват свързването на метални части, които не са перфектно долепени и перфектно равнинни и при притискането на частите плоските уплътнители могат да компенсират неравностите. Плоските уплътнители обикновено се изработват чрез изрязване от плоски материали, които се избират в зависимост от изискванията на съединението.[1]
Плоското уплътнение представлява помощен материал. След монтирането му то се притиска от частите, които трябва да се уплътняват. При това налягането, с което се притиска трябва да бъде по-голямо от налягането на флуида в инсталацията. Притискането на уплътнението се осъществява обикновено чрез винтови съединения.
Причините за нарушаване на плътността на едно съединение с използването на плосък уплътнител могат да бъдат:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.