По следите на изгубеното време
From Wikipedia, the free encyclopedia
„По следите на изгубеното време“ (на френски: À la recherche du temps perdu) е роман в седем тома на френския писател Марсел Пруст, публикуван между 1913 и 1927 година.
По следите на изгубеното време | |
À la recherche du temps perdu | |
Последната страница от ръкописа на книгата | |
Автор | Марсел Пруст |
---|---|
Създаване | XX век Франция |
Първо издание | 1913-1927 г. Франция |
Издателство | „Грасе“ и „Галимар“ |
Оригинален език | Френски |
Жанр | Роман |
Издателство в България | „Народна култура“ (1975) |
Преводач | Лилия Сталева (1975) |
Начало | Longtemps, je me suis couché de bonne heure. |
По следите на изгубеното време в Общомедия |
Книгата е смятана за най-значимото произведение на Пруст и е известна както със своя обем, така и с темата за неволната памет. Текстът следва разказвача в неговите спомени от детството и юношеските му преживявания във Франция от края на XIX и началото на XX век, като същевременно разглежда загубата на време и отсъствието на смисъл на света.[1]
Романът започва да се оформя към 1909 година и Пруст продължава да работи върху него до смъртоносната си болест през есента на 1922 година. Още в началото той определя общата структура на книгата, но и след първоначалното приключване на цели томове той продължава да добавя нов материал и да редактира том след том. Последните три от седемте тома съдържат общи бележки и фрагментарни или недооформени откъси, тъй като са написани от автора само като чернова и са публикувани под надзора на неговия брат Робер Пруст.