From Wikipedia, the free encyclopedia
Първото правителство на Драган Цанков е първо правителство на Либералната партия и третото начело на Княжество България. Назначено е с Указ № 135 от 26 март 1880 г.[1] на княз Александър I Батенберг[2] и управлява до 28 ноември 1880[2], след което е наследено от първото правителство на Петко Каравелов.[3]
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Правителство на Драган Цанков | ||||
3-то правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Александър I | |||
Председател | Драган Цанков | |||
Избори | 1880 | |||
Народно събрание | 109 / 162
| |||
Сформиране | 26 март 1880 | |||
Разпускане | 28 ноември 1880 | |||
Първоначален състав | ||||
Партия(и) | Либерална партия | |||
Министри | 6 | |||
~ мъже | 6 | |||
~ жени | 0 | |||
Хронология | ||||
Назначено от | II ОНС | |||
|
Опирайки се на пълното мнозинство на Либералната партия в парламента, правителството на Цанков регламентира и изгражда из основи съдебната власт и финансовата администрация. Финансовият министър Петко Каравелов организира Сметната палата и статистическо бюро и прокарва закони за гербовия сбор, десятъка и запазване на други данъци от османско време.[4][5] Под натиска на руски банкери, правителството внася в парламента законопроект за превръщане на БНБ в акционерно дружество, но по-късно го оттегля, за да запази контрол върху кредита в страната.[6][3]
Най-острите вътрешнополитически проблеми пред правителството са свързани с отнемането на собствеността на турските земевладелци, прокудени по време на Руско-турската освободителна война, и продължаващите оттогава размирици сред турското население в източните части на Княжеството (Ескиджумайско и Провадийско). Двата проблема водят до напрегнати отношения със сюзерена – Османската империя,[7][8] влошени допълнително след като българското правителство се присъединява (в нарушение на васалния си статут, регламентиран с Берлинския договор) към Международната телеграфна агенция.[9][3]
При Цанков, през май 1880, Княжество България приема първата акция за съединение с Източна Румелия. Дипломатическите сондажи в Лондон и сред останалите Велики сили обаче дават отрицателен резултат и правителството се отказва от идеята.[9][3]
Правителството на Цанков е поставено под двоен натиск от Австро-Унгария и Русия за реализирането на алтернативни проекти за железопътни линии. Руският проект за линия от София до Дунав (Свищов или Русе) е отхвърлен[6] в полза на довършването на железницата от Цариград за Централна Европа в отсечката между Вакарел и сръбската граница, която българската държава е задължена да построи съгласно Берлинския договор. Разногласия с Австрия относно маршрута и правото на експлоатация на планираната жп линия и недостиг на пари спъват строежа.[9][10][3]
Член 53 от Берлинския договор предвижда изработването на единен правилник за плаването по Дунав от Железни врата до Галац. Възниква спор дали това да се извърши от общоевропейска комисия или, както предлага Австрия, да се възложи на подкомисия, съставена от делегати от Австрия, Сърбия, Румъния и България. Румъния е за общоевропейски орган, а Австрия се старае да привлече България към своя проектоправилник, предоставящ ѝ контрол върху корабоплаването по Дунав. В кореспонденция с австрийския дипломатически агент граф Кевенхюлер Цанков го уверява, че България ще подкрепи Австрия[11] Когато се стига до гласуване обаче, противно на обещанията българският делегат на преговорите в Галац Киряк Цанков гласува против. Кевенхюлер се оплаква на княза, който внася в Министерския съвет случката със заповед за мерки срещу компрометиращото поведение на министър-председателя и в края на ноември 1880 Драган Цанков е принуден да подаде оставка.[12][3]
Кабинетът, оглавен от Драган Цанков, е образуван от членове на Либералната партия и руски генерал начело на военното министерство. Програмно той отразява интересите на различни слоеве от българската дребна и средна буржоазия, обединени от общи демократични идеи. Не така обединени са партията на либералите, която се откроява на две основни течения: Умереното, ръководено от Драган Цанков, склонно към политически компромиси с консерваторите и друго течение, което обединява крайните либерали на Петко Каравелов и Петко Славейков. Те твърдо устояват либералните принципи и програмата за развитието на българската държава. Основен момент във външната политика става идеята за националното обединение на крайните либерали.[3]
Между двете течения посредничи малка група радикално настроени либерали, ръководени от Стефан Стамболов и Захарий Стоянов.
Министерският съвет се сформира от 6 министри и един министър-председател[3].
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Министерския съвет | Драган Цанков | Либерална партия | |
вътрешни работи | Георги Тишев | Либерална партия | |
външни работи и изповедания | Драган Цанков | Либерална партия | |
народно просвещение | Иван Гюзелев | Либерална партия | |
финанси | Петко Каравелов | Либерална партия | |
правосъдие | Христо Стоянов | Либерална партия | |
военен | Павел Плеве (упр.) | военен |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.