From Wikipedia, the free encyclopedia
Прашката е древно метателно оръжие, което поразява избраната цел чрез удар с малък плътен предмет – най-често камък, но проектилът може да бъде изработен често и от тежки метали. Едно от първите писмени свидетелства за използване на прашката е двубоят между Давид и Голиат, описан в Библията – Първа книга на Царете. Това е оръжие използвано от дълбока древност до късното средновековие. В най-простата си форма се състои от дълга лента, изработена от кожа или тъкан, която има в средата си гнездо за поставяне на проектила. Стрелецът захваща двата края на прашката, завърта прашката докато се достигне достатъчно висока скорост и пуска единия край при което проектилът излита с голяма скорост от нея.[1] Балеарските прашкари са най-известните от древността леки пехотинци, професионално владеещи това оръжие. Според Диодор Сицилийски названието Балеарски е от гръцката дума βάλλειν – „мятам“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
С прашката могат да се изстрелва практически почти всеки малък и тежък обект. В големите армии е било практикада се произвеждат масово проектили с еднаква големина и качество. На редица исторически места саа намирани складове на така произведени и съхранявани проектили. Най-старите намерени проектили са камъни, като най-подходящи са тези кръгла гладка форма. Давид според библията е избрал за битката с Голиат пет гладки камъка. Теглото на камъните може да варира в широки граници . Според Диодор Сицилийски в битката при Екном през 256 г. пр.н.е.,балеарските прашкари, които са на служба на Картаген използват камъни с тегло от една мина (436 гр.). Още по-ефективни са метателните снаряди, изработни от олово. При тях далекобойността е два пъти по-голяма от тази на каменните. Използват се също и метателни снаряди, изработени от изпечена или изсушена глина.
Шведският църковен деятел и историк Олаф Магнус пише за използването на горещи железни топки, с помощта на които могат да се предизвикат пожари. Първите прости ръчни гранати също са изстрелвани с прашки.
Прашката като оръжие има някои предимства спрямо други метателни оръжия като копие, арбалет и лък:
Прашката има някои недостатъци спрямо другите метателни оръжия:
Както голяма част от метателните оръжия в миналото и далекобойността на прашката зависи от уменията и силата на самия стрелец. Сведенията, които дават историците от миналото сочат, че прашката малко отстъпва в далекобойността си от лъка от същото време. Ксенофонт описва че родоските прашкари с оловни проектили достигат същата далечина на стрелбата както и персийските стрелци с лъкове а римският военен историк Флавий Вегеций Ренат пише в своя труд De Re Militari, че дистанцията за тренировка на стрелците с лък и на стрелците с прашката с прът е 600 крачки. Може да се приеме, че далечината на стрелба с оловни проектили е около 200-300 метра. Добре тренираните прашкари са можели да улучат целта с достатъчна поразяваща сила на около 100 метра.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.