Предаване на данни
From Wikipedia, the free encyclopedia
Предаване и приемане на данни, или в по-широк смисъл комуникация на данни или цифрова комуникация, е процесът на предаване, пренасяне и приемане на данни под формата на цифров поток от битове или цифровизиран аналогов сигнал по комуникационен канал.[1] Примери за такива канали са медни проводници, оптични влакна, безжична комуникация, използваща радиочестотен спектър, носители за съхранение на данни и компютърни шини. Данните се представят като някакъв вид електромагнитен сигнал, например електрическо напрежение, радиовълнов или инфрачервен сигнал.
Аналоговото предаване е метод за предаване на глас, данни, изображение, сигнал или видео информация с помощта на непрекъснат сигнал, който варира по амплитуда, фаза или някакво друго свойство, пропорционално на променливата. Съобщенията са представени или чрез поредица от импулси посредством линеен код (предаване в базова лента (бейсбенд) или немодулиран сигнал), или чрез ограничен набор от непрекъснато променящи се вълнови форми (предаване в лента на пропускане или модулиран сигнал), като се използва метод на цифрова модулация. Модулацията на честотната лента и съответната демодулация се извършват от модемно оборудване. Съгласно най-разпространената дефиниция за цифрово предаване се счита цифров сигнал, представляващ потоци от битове, независимо дали е модулиран или немодулиран. Съществува и алтернативна дефиниция, която разглежда като цифрово предаване само немодулиран сигнал, а предаването на модулирани цифрови данни разглежда като форма на цифрово-аналогово преобразуване.
Предаваните данни могат да бъдат цифрови съобщения, произхождащи от източник на данни, например компютър или компютърна клавиатура. Може да бъде и аналогов сигнал като телефонно обаждане или видео сигнал, цифровизиран в битов поток, например чрез импулсно-кодова модулация или по-усъвършенствани схеми за компресиране на данни. Това кодиране и декодиране на сигнала от източника се извършва от кодек оборудване.