Психоза
From Wikipedia, the free encyclopedia
Психозата (от гръцки: ψυχή, психе – „ум“, „душа“ и -ωσις, -озис – „абнормално състояние“ или „умопомрачение“) е тежко психично разстройство, което се характеризира със загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната дезадаптация на субекта.
- Не бива да се бърка с психопатия.
Психозата също така може да бъде симптом на други заболявания, като например острата психоза може да е симптом на шизофренията[1].
В противоположност на неврозата, при която болният осъзнава своите лични трудности, при психозата заболяването не се осъзнава. Пациентите се изолират от външния свят и си създават собствен свят, който моделират по свой начин и където те се чувстват всемогъщи.[2]
Съществуват много видове психози, сред които шизофрения, манийно-депресивна психоза, параноя, хронична халюцинаторна психоза, парафрения и други.
Налудната активност, която се проявява в нагласите и поведението, явната липса на самокритичност и изкривените съждения и богата палитра от общи симптоми изразяват дълбоката умствена отчужденост на личността от семейството, приятелите и обществото и представлява най-характерната черта на психозите, които са относително чести (1% от градското население). Повечето от психозите днес са успешно лечими, ако липсват органични мозъчни изменения.
Психозите могат да бъдат провокирани и от инфекциозни заболявания, висока температура, тютюн, алкохол (алкохолна психоза [3]) и наркотици, особено т.нар. психоделици (LSD, псилоцибин, мескалин, някои антипаркинсонови лекарства и др.) и марихуана.[4]