From Wikipedia, the free encyclopedia
Равенство между половете e принцип, ценност и обект на политики за постигане на равноправие и равнопоставеност между жените и мъжете. Равенство между половете се постига, когато мъжете и жените се ползват с еднакви права, отговорности и възможности във всички слоеве на обществото и когато различните интереси, нужди и приоритети на мъжете и жените се ценят еднакво.[1]
Равенството между половете е определено от международните организации като относимо към човешките права, по-специално правата на жените, и икономическото развитие.[2][3] To e основна ценност на ЕС и се разглеждат като компонент от критично значение за икономическия растеж и ключов принцип на Европейския стълб на социалните права.[1]
Равенството между половете е петата от седемнадесетте Глобални цели за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации, а неравенството между половете се измерва ежегодно от докладите за човешко развитие на Програмата на ООН за развитие.[4]
Програмата „Да преобразим нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030 г.” е приета през 2015 г. по време на Срещата на върха по устойчивото развитие в рамките на ООН. Тя се състои от пет части, в които са изброени и формулирани 17 цели за устойчивото развитие. Документът е одобрен от всичките 193 държави членки на ООН, включително България.
Постигането на равенство между половете и осигуряване на възможности за всички жени и момичета като цел за устойчиво развитие до 2030 г. предвижда постигането на следните подцели:
Стратегията на Европейския съюз за равенство между половете (2020—2025 г.) е политически документ, приет от Комисия „Фон дер Лайен“, който очертава работата на Европейската комисия по въпросите на равенството между половете и определя целите на политиката и ключовите действия за постигането му: без насилие, основано на пола, дискриминация, основана на пола, и структурно неравенство между мъжете и жените. Изпълнението на стратегията предвижда прилагане на двустранен подход, който включва целеви мерки за постигане на равенство между половете, съчетани с интегриране на принципа на равенство между половете с цел засилване на интегрирането на свързаните с пола аспекти във всички политики и важни инициативи на ЕС.
Стратегията определя следните основни цели и съпътстващите действия, които трябва да бъдат осъществени от Комисията, Съвета на Европейския съюз и държавите на ЕС:
1. Борба с насилието, основано на пола, и със стереотипите, свързани с пола. Основните действия включват: присъединяване към конвенцията на Съвета на Европа — Конвенцията от Истанбул — за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие; комуникационна кампания в целия ЕС срещу стереотипите, свързани с пола.
2. Процъфтяваща икономика, основана на равенство между половете, чрез решаване на въпроси като разликата в заплащането на мъжете и жените. Основните действия включват: гарантиране на прилагането на законодателен акт (Директива (ЕС) 2019/1158) относно равновесието между професионалния и личния живот; предложение за преразглеждане на целите от Барселона относно образованието и грижите в ранна детска възраст, за да се гарантира по-нататъшно сближаване между държавите членки.
3. Равни възможности за заемане на ръководни позиции в процеса на вземане на решения и в политиката. Основните действия включват: настояване за приемане на законодателен акт (директива) за подобряване на баланса между половете в управителните съвети на предприятията; улесняване на обмена на добри практики за постигане на баланс между половете в управителните съвети и на ръководните длъжности.
4. Засилване на външната политика на ЕС по отношение на равенството между половете. Основните действия включват: стартиране на третия план за действие относно равенството между половете и овластяването на жените във външните отношения; приемане на плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2020—2024 г.).
Като едно от първите действия за изпълнение на стратегията, на 4 март 2021 г. Комисията предлага задължителни мерки за прозрачност в заплащането. Конкретен резултат от Стратегията е кампанията за борба със стереотипите, свързани с пола, насочена към свързаните с пола стереотипи, които засягат както мъжете, така и жените, в различни области на живота, включително избор на професия, споделяне на отговорностите за полагане на грижи и вземане на решения. Началото ѝ е поставено на 8 март 2023 г.[6]
Правовите гаранции за равнопоставеност и равно третиране на жените и мъжете в България се съдържат в Конституцията на Република България и в редица специални и секторни закони, в т.ч. Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за защита от дискриминация, Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, Закона за социално подпомагане, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за защита от домашното насилие, Закона за държавния служител. Провеждането на националната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се подпомага и от изпълнението на тематични проекти, финансирани от държавния бюджет, европейски и други източници.[7]
Провеждането на държавната политика на Република България в областта на равнопоставеността на жените и мъжете се организира и координира на национално ниво от Министерството на труда и социалната политика (ПМС № 155 от 2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.). Политиката за равнопоставеност на половете е хоризонтална и се осъществява в сътрудничество с множество институции и организации. В дирекция “Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи”) на МТСП е обособено специализирано звенo – отдел “Равни възможности, антидискриминация и социални помощи”, който изпълнява ролята и на Секретариат на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет.[7]
Сред проблемите, свързани с основните права на човека, които държавата не адресира в необходимата степен според комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович, откроени в доклада ѝ за България от 2020 г., са нетолерантността и дискриминацията и насилие над жени и домашно насилие.[8] В доклада си Комисарят отбелязва, че: „Властите трябва да променят курса. Те трябва да се противопоставят на вредните разкази, да подобрят законодателството и да повишат обществената осведоменост относно необходимостта от подобряване на защитата на жертвите на насилие срещу жени и домашно насилие. Особено внимание трябва да се обърне на насърчаването на равенството между жените и мъжете“. Миятович предлага набор от мерки за подобряване на усилията на властите за борба с насилието над жени и домашното насилие, в т.ч.:
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и момичета на международно ниво. Той влиза в сила през 2014 г. и установява цялостна рамка от правни и политически мерки за предотвратяване на такова насилие, подкрепа на жертвите и наказване на извършителите. Към декември 2022 г. Конвенцията е подписана от всички държави членки на ЕС и ратифицирана от 21. България е една от шестте държави членки на ЕС, заедно с Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които не са ратифицирали конвенцията. През 2018 г. Конституционният съд на България приема решение, в което се посочва, че „Истанбулската конвенция“ застъпва правни концепции, свързани с понятието „пол“ (gender), които са несъвместими с основни принципи на Конституцията на Република България.[9]
В становището на Съда на ЕС от 6 октомври 2021 г. се посочва, че Европейският съюз може да ратифицира Истанбулската конвенция, без да има съгласието на всички държави членки. През февруари 2023 г. Европейският парламент приема с голямо мнозинство текст, в който се подчертава, че Истанбулската конвенция остава международен стандарт и ключов инструмент за изкореняване на насилието, основано на пола, а шестте държави, които не са ратифицирали Конвенцията, се призовават да го направят „незабавно“.[10] Приетият от ЕП документ няма правно обвързващ характер.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.