Република
From Wikipedia, the free encyclopedia
Република (на латински: res publica[1] – „дело на народа, държавно дело, обществени дела“) представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която върховната власт се осъществява посредством избрани от населението органи[2][3] и начело не стои монарх[4][5]. С течение на времето терминът се развива и под република започва да се разбира именно форма на държавно управление, която е противоположна на монархията[6][7]. В републиката държавният глава, който се нарича президент се избира за определен мандат и няма елемент на унаследяване. Правителството на една република има определени от конституцията (висшият писан закон) и другите закони на страната правомощия и задължения. Много от днес съществуващите държави са републики и имат именно такова управление. Всички граждани на една република са длъжни да спазват законите независимо от социалното си положение.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Република.
Републиката предполага избор на лица, които извършват управлението на държавата. Демокрацията, един пример за която е атинската демокрация, е директно участие на демоса в управлението. Идеята за демокрация не се припокрива задължително с тази за република. Републиканската форма на управление може да включва ограничена форма на демокрация, при която пълните ѝ права се държат само от определена група хора. В някои случаи републиката се проявява и като диктатура. Гай Юлий Цезар е избран за консул на Рим, но Сенатът го провъзгласява за диктатор. Републиката може да е и тоталитарен режим – Хитлер е законно избран канцлер на Германия, но държавата приема тоталитарен характер. Държавите от бившия социалистически лагер са също форма на диктатура. Друг важен орган в републиката е парламентът.
Най-популярната древна република е Римската република[8], която продължава от 509 до 44 година пр.н.е. В днешни дни държавен глава обикновено е един-единствен човек, президентът. Изключения са Швейцария, която се ръководи от 7-членен съвет, и Сан Марино, където постът се поделя от двама души. В Босна и Херцеговина има колективно тричленно председателство.