село в община Камено, обл. Бургас From Wikipedia, the free encyclopedia
Русокàстро е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Русокастро | |
Кметството на село Русокастро | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1106 души[1] (15 март 2024 г.) 23,3 души/km² |
Землище | 47,435 km² |
Надм. височина | 20 m |
Пощ. код | 8105 |
Тел. код | 05918 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 63478 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Камено Жельо Вардунски (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Николина Желязкова |
Адрес кметство | |
село Русокастро | |
Русокастро в Общомедия |
Село Русокастро се намира на около 23 km запад-югозападно от областния център Бургас, около 15 km юг-югозападно от общинския център град Камено и около 13 km северно от град Средец.[2] Разположено е в Бургаската низина, източно край Русокастренска река[3]. Надморската височина в центъра на селото е около 22 m, в източния му край нараства до около 35 – 40 m, а в западния към реката намалява до около 15 – 20 m. Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние, почвите в землището са преобладаващо смолници и наносни[3].
През Русокастро минава в направление север – юг третокласният републикански път III-539, водещ на юг през село Дюлево към град Средец, а на север – към град Айтос. Общински път на югоизток свързва Русокастро през селата Ливада и Тръстиково със село Константиново и второкласния републикански път II-79 (Елхово – Средец – Бургас).
Землището на село Русокастро граничи със землищата на: село Трояново на север; село Равнец на североизток; село Ливада на югоизток; село Дюлево на юг; село Суходол на югозапад; село Сърнево на запад; село Желязово на запад.
В землището на село Русокастро, в поречието на Русокастренска река, се намират (към 31 май 2020 г.) микроязовирите „Георгиево кладенче“ и „Татарски дол“.[4]
В околността на Русокастро са разкрити селищна могила от късния халколит и ранната бронзова епоха и тракийско светилище; Русокастро е свързано с добиване на желязна руда от траките. През 4 век пр.н.е. съществува антично селище. Северозападно от селото, в местността Русин камък, има останки от късноантична и средновековна крепост. През 9 век средновековната крепост е спомената с името Русокастрон. Запазени са останки от крепостните стени и кулите, южно от крепостта е валът Еркесия. В района на Русокастро са намерени: монета от електрум (сплав от злато и сребро), сечена през 4 век пр.н.е. от Кизик (древногръцка колония на град Милет в Мала Азия); антична теракота и римска статуетка ездач на кон, надпис от 6 век. В селото е открито сребърно съкровище от 12 – 13 век (гривни и огърлици). Според сведения от арабския пътешественик Мохамед ал-Идриси през 11 – 12 век Русокастро е търговски град. В Битката при Русокастро 1332 г. цар Иван Александър нанася поражение на византийските войски. Сведения за селото под имената Ируси кастри (нахия) и Руси Касри (каза) има в османотурски регистри от 1488, 1676 и 1731 г.[3]
След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.[3]
В селото е открито училище през 1872 г.[3] (по други данни – през 1865 г.[5]).
В края на XIX век етнографът Димитър Маринов отбелязва жителите на Русокастро и няколко съседни села като рупци, предполагайки въз основа на неясни местни легенди, че те са потомци на бежанци от насилствената ислямизация в Родопите през XVII век.[6]
През 1910 г. е основано читалище „Съзнание"[3] (по други данни читалището е основано през 1903 г.[7]).
През 1945 г. в Русокастро е основано Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)[8], което през следващите години претърпява изменения в организацията и наименованието, а през 1995 г. под наименованието Земеделска производителна кооперация „Напредък“ след ликвидация е закрито.[9]
Населението на село Русокастро наброява 1799 души при преброяването към 1934 г. и 2214 към 1965 г., намалява до 1362 към 1992 г. и е 1143 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[10]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
Численост | |
Общо | 1183 |
Българи | 1032 |
Турци | 75 |
Цигани | 41 |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 33 |
Село Русокастро към 2022 г. е център на кметство Русокастро.[12][13]
В село Русокастро към 2022 г. има:
На около километър от Русокастро край пътя северозападно от селото се намира „Социален дом – Русокастро“ („Дом за възрастни с умствена изостаналост“).[20]
В парка до кметството е изграден мраморен паметник, посветен на четиримата жители на селото, загинали в Отечествената война 1944 – 1945 г. край река Драва, Унгария. В кметството след централния вход от двете страни на стените в преддверието са монтирани две мраморни плочи, посветени на загиналите в Балканската и Първата световна война 36 жители на селото.[21]
През 2006 г. в скалистата местност Русин камък започват разкопки във връзка с крепостта Русокастрон.
От 2007 г. е възстановено честването на Гергьовден на местността Русин камък във възстановения храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“. Храмът е познат сред местните хора като „манастира“.[22]
Скала Русокастро край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименувана в чест на село Русокастро[23].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.