Сили на Ван дер Ваалс
From Wikipedia, the free encyclopedia
В молекулната физика, силите на Ван дер Ваалс представляват сили на взаимодействия между атомите и молекулите, зависещи от разстоянието. Кръстени са на холандския учен Йоханес ван дер Ваалс. За разлика от химичните връзки, осъществявани чрез елекростатични сили (йонна връзка) или чрез обща електронна двойка (ковалентна връзка), тези сили са сравнително слаби и по-податливи на смущения. Силите на Ван дер Ваалс изчезват бързо при по-голямо разстояние между взаимодействащите молекули.
Тези сили играят фундаментална роля в разнообразни научни области като надмолекулярната химия, структурната биология, полимерната наука, нанотехнологиите, физикохимията на повърхностите и физиката на кондензираната материя. Силите на Ван дер Ваалс определят и свойствата на органичните съединения и молекулярните кристали, включително тяхната разтворимост в полярна и неполярна химична среда.
Ако не присъстват никакви други сили, разстоянието, при което силата между два атома от сила на привличане става сила на отблъскване, се нарича контактно разстояние на Ван дер Ваалс. Това се дължи на електронните облаци на двата атома, които започват да се отблъскват.[1] Възможно е да се докаже, че силите на Ван дер Ваалс са със същия произход като ефекта на Казимир, пораждани от квантови взаимодействия в поле с нулева енергия.[2] Терминът сили на Ван дер Ваалс понякога се използва взаимозаменяемо с междумолекулни сили (сили на Дебай). Той може да включва следните сили на взаимодействие: между моментно индуцирани диполи (дисперсионни сили), между постоянен дипол и съответния му индуциран дипол, и между постоянни диполи.