Сицилианското канòло (на италиански: cannolo siciliano, в мн. ч. каноли) е един от най-известните специалитети на сицилианското сладкарство. Като такъв е официално признат и включен в Списъка на традиционните италиански хранително-вкусови продукти на италианското Министерството на земеделието, храните и горите.[1]
| Сицилианско каноло | |
 | |
| Вид | десерт |
|---|---|
| Произход |  Италиярегион Сицилия |
| Основни съставки | пържено тесто, рикота и др. |
| Сицилианско каноло в Общомедия | |
Първоначално канолите се правят за карнавала. С течение на времето те започват да се радват на забележително разпространение в Италия, като бързо се превръщат в известен пример за италианското сладкарско изкуство по света.[2]
История
Името „каноло“ идва от речните тръстики, около които тестото е било навивано допреди няколко десетилетия по време на неговото приготвяне. Според една хипотеза десертът е създаден в древни времена, за да отпразнува карнавалът.[3] Според други той има древноримски или сарацински произход.
Първото описание на каноло е дадено от херцог Алберто Денти ди Пирайно, който в книгата си „Сицилианци на масата“ (Siciliani a tavola) пише: Tubus farinarius dulcissimo edulio ex lacte fartus.[4] Според него определението се дължи на Цицерон (квестор на Лилибеум, днешна Марсала, между 76 и 75 г. пр.н.е.). В „Сицилианско-италианско-латински речник“ (Dizionario Siciliano-Italiano-Latino), издаден в Палермо през 1751 г., авторът Микеле дел Боно пише: ,Канола: къдрави коси. къдрави. cincinni [за много тънка паста, обработена във формата на тръстика, пълна с бяло за ядене. Tubus farinarius dulcissimo edulio ex lacte fartus]“, и ясно се забелязва как лемата на сицилиански съответства на определението на италиански и следователно на латински.
Освен това Пино Коренти в своята „Златна книга на сицилианската кухня и вина“ (Libro d'oro della cucina e dei vini della Sicilia),[5] цитирайки латинския израз на Де Боно, само загатва за факта, че дефиницията е широко разпространена от векове в описание на канолото на латински. Той също така твърди, че то е изобретено от изкусните ръце на монахините в манастир близо до Калтанисета, като се започне от древна римска рецепта, усъвършенствана след това от арабите.[6][7] Според широко разпространена традиция канолото дължи името си на карнавална шега, която се състои в това да оставиш крема от рикотата да изтече от канолото като вода, като „каноло“ на диалект означава нещо като кран.
Въпреки че десертът е роден в Калтанисета, той все още дължи голяма част от своята слава и световно разпространение на сладкарите от Палермо, които помагат за утвърждаването на рецептата такава, каквато я познаваме днес,[7] но и на сладкарите от Месина, които също така създават вида каноло с тъмна рикота и шоколадов крем.[8]
Сарацински произход
Говори се, че жените от харема в Кастело ди Пиетраросо на господаря на тогавашния Qalc'at al-Nissa (Калтанисета) са първите, които създават рецептата. На това място, според предадената ни традиция, сарацинските емири са държали своите хареми и тук за първи път десертът е създаден от наложниците, може би като смътна фалическа почит към своите мъже. Те изглежда се вдъхновяват от древноримски десерт, за който говори Цицерон.[9]
По време на дългите отсъствия на съпрузите си, за да запълнят времето си, жените от този харем са се посвещавали в приготвянето на сложни ястия и сладкиши; следователно те, пак според предадената традиция, променят вече съществуващ арабски десерт, направен от рикота, бадеми и мед, преработвайки го по римската рецепта, спомената от Цицерон, и по този начин дават живот на специалитет, който по-късно става универсално известен. С края на арабското господство в Сицилия харемите изчезват и не може да се изключи, че някои от фаворитките, приели християнската вяра, се оттеглят в манастирите, като вземат със себе си рецептите, които са разработили за дворовете на емирите.[10] Следователно според традицията сицилианските каноли са една от рецептите, предадени от мюсюлманските жени на техните християнски сестри, които започват да правят каноли първоначално по време на карнавала, а след това – през цялата година.[7]
Приготвяне
.jpg)
Канолото се състои от вафла от пържено тесто (наречена scòrza и дълга от 15 до 20 см и с диаметър 4 - 5 см) и пълнеж от рикота от овче мляко. За вафлата се оформят малки дискове тесто (от меко пшенично брашно, вино, захар и свинска мас),[11] които се навиват на малки метални тръбички и след това се пържат, традиционно в свинска мас, а днес и в по-евтини мазнини.[12] Според изследователите първоначално използваното брашно е майорка – меко пшенично брашно за сладкиши, широко разпространено в Сицилия до 1950-те години.[13] Преди съвременните закони за хигиена тестото се е разточвало на малки цилиндри, получени чрез изрязване на нормални речни тръстики, които дават името на сладкиша, но днес те са направени от стомана. Традиционният пълнеж се състои от пресята и подсладена рикота от овче мляко. След това към пълнежа се добавят захаросани плодове и шоколадови пръчици, а накрая канолите се поръсват с пудра захар.
В Източна Сицилия и по-специално в района на Рагуза по традиция се използва ricotta iblea (кравешка, често от крава от породата Модикана) с по-деликатен вкус от класическата овча рикота.[14]
Канолите трябва да се пълнят, когато дойде време за ядене. Това е така, защото с течение на времето влагата на рикотата се абсорбира от вафлата и тя губи своята хрупкавост. За да избегнат това неудобство, някои сладкари намазват вътрешната повърхност на канолото с разтопен шоколад: по този начин обвивката не се накисва и остава хрупкава за по-дълго.
Любопитно
В чест на сицилианския десерт на 2 февруари 2014 г. компютърните специалисти Паоло и Фабрицио Капасо и режисьорите Фабио Леоне и Антонела Барбера със специалното разрешение на органите, отговарящи за полетите, пускат в стратосферата балон, съдържащ копие на сицилиански каноли от природния парк Рока дел Черере в Ена.[15]
От 2021 г. канолото и сладкото вино Пасито ди Пантелерия са изобразени на една от празничните монети от 5 евро. Италианското Министерството на икономиката и финансите съвместно с Полиграфския институт и Държавния монетен двор отдават почит на чувството за национален съюз и сплотеност, като създава специална нумизматична колекция, вдъхновена от историята, изкуството, спорта, науката, природата и италианското кулинарно съвършенство, от които каноло и пасито са част.[16]
Вижте също
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
