Собствено движение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Собственото движение е астрономическа мярка за наблюдаваните от Слънчевата система промени в привидното местоположение на звезди или други небесни обекти спрямо абстрактния фон от по-далечни звезди.[1]
Компонентите на собственото движение в екваториалната координатна система (за дадена епоха) се изразяват в посока на ректасцензията (μα) и деклинацията (μδ). Комбинираната им стойност дава общото собствено движение (μ).[2][3] Размерността му е ъгъл за време, обикновено арксекунди за година. Познаването на собственото движение, разстоянието и радиалната скорост на дадено небесно тяло позволява да се изчисли неговото истинско движение или скорост в пространството спрямо Слънцето, а чрез координатно преобразуване и спрямо Млечния път. Собственото движение не е изцяло присъщо за небесното тяло, тъй като включва компонент, дължащ се на движението на самата Слънчева система.[4]