Средновековна българска армия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство. По време на първите десетилетия след основаването на страната, армията се състои от прабългарска конница и славянска пехота. Ядрото на българската армия е тежката кавалерия, която се състои от 12 000 – 30 000 [1] тежко въоръжени ездачи. Останалата част от конницата, най-вероятно се съставлява от характерните за повечето номадски и полуномадски народи от Средна Азия (тюрки, монголци) конни стрелци.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Кирилизиране на българските източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
На върха на своята слава през 9. и 10. век българската армия е една от водещите военни сили в Европа и доказатество за това са няколкото документирани случаи, в които византийски пълководци, предвождащи големи и добре подготвени армии, преустановяват настъплението, защото не желаят да се конфронтират с българската армия на нейна територия.[2][3][4]
Армията е неизменно свързана със съществуването на българската държава. Нейния успех под управлението на Цар Симеон I маркира създаването на огромна империя и впоследствие нейната загуба след продължителна война на изтощение в началото на 11. век, която слага края на българската независимост. Когато българската държава е възстановена отново през 1185 е постигната серия от впечатляващи победи първо над Византия, а после и над западните рицари от основаната от тях Латинска империя.
Както държавата, така и армията на средновековна България се разпадат в края на 13. и началото на 14. век. Това се доказва от неспособността им да спрат османското нашествие нито на бойното, нито на дипломатическото поле. Това води до пълното завладяване на държавата през 1422 г.
След освобождението на България през 1878 българската армия е възстановена.