Средновековна българска флота
From Wikipedia, the free encyclopedia
За по-голямата част от Средновековието няма сведения България да поддържа военноморски сили. Първите записани случаи за български кораби идват при управлението на хан Омуртаг: по време на неговата война срещу франките (827 – 829) той тръгва с кораби по Дунава и стоварва войската си в тила на франките.
Смята се, че първата организирана българска флота е построена при управлението на цар Иван Асен II (1218 – 1241). Според съюзния договор с Никея срещу латинците тя участва в 1235 в обсадата на Цариград, включвала е до 25 галери[1] за пазене на бреговете, корабостроителницата ѝ е била на Камчия. Флотата увеличава важността си по време на управлението на Добротица и Иванко в Добруджанското деспотство в края на 14. век, споменават се 12 български. Българската флота взима участие в успешни действия срещу генуезците и османците. Действията и не се ограничават само с охрана на българското крайбрежието от делтата на Дунав до Емине и невоенни задачи по-нататък до Цариград, но рейдовете ѝ достигат до Крим и Трабзон.
Главното българско пристанище се намира в устието на река Камчия поради изобилието на дърво и е изгорено, когато османците превземат страната.